Все по-често ни сигнализират потребители на бързи кредити, че са получили от съда заповед за изпълнение за сума, която е съставена предимно от главница, договорна и мораторна лихва. Потребителите се оплакват, че по свои сметки са заплатили голяма част от задължението и не им става ясно защо съдът иска от тях да заплатят на фирмата за бърз кредит такава голяма сума, съобщават от Асоциация „Активни потребители“.

Заповед за изпълнение е улеснен начин за кредитор да осъди своя длъжник, като представи на съда документи, които да предположат основателност на вземането на кредитора от длъжника, без да е нужно да се прави пълно доказване на това вземане. Защитата на длъжника в подобно производство е чрез възражение в едномесечен срок без нуждата да се мотивира това възражение. Ако длъжникът не възрази, заповедта влиза в сила и има силата на влязло в сила решение. Ако възрази – кредиторът ще трябва да доказва по нормалния съдебен ред своето вземане.

Потребителите на бързи кредити се задължават с допълнителни разходи по договора за кредит, които не могат да бъдат избегнати, и тези разходи – наричани такса „гарантиране“, пакет „допълнителни услуги, „банкова“ гаранция и други наименования, често оскъпяват кредита с размер близък до главницата на договора. Такъв тип задължителни разходи разяснихме в предишна статия. Те водят до недействителност на договора и от там потребителя дължи само толкова колкото е взел. Самите клаузи, които предвиждат пораждането на тези разходи, са неравноправни клаузи и като такива – не пораждат действие за потребителя.
 
Така при искането си до съда, фирмите за бързи кредити отчитат платените от потребителя суми първо по допълнителните разходи, после лихви и накрая главницa. Фирмите спестяват фактът, че е плащано по допълнителните разходи по неравноправни клаузи, защото съгласно Гражданскопроцесуалния кодекс – съдът трябва служебно да следи за такива клаузи при издаването на заповедта. Де факто потребителят е заплатил главницата по недействителния договор и неоснователно се иска заплащане на главница и лихви, като съдът не винаги следи за неравноправни клаузи и това прехвърля тежестта върху потребителя да се брани срещу неравноправните клаузи на търговеца.

istock
istock

Какво казва практиката на Съда на Европейския съюз

Съдът на Европейския съюз („СЕС“) по дело C‑531/22 в Решение от 18.01.2024 продължава да развива съдебната практика на СЕС по отношение на заповедите за изпълнение, издадени въз основа на неравноправни клаузи. СЕС разглежда полското процесуално законодателство (сходно е с нашето по отношение на издаване на заповед за изпълнение) и стига до заключение, че съдът издал заповедта за изпълнение трябва да може служебно да извършва преценка за неравноправност на клаузите по договора и след влизането ѝ в сила, като това включва дори по време на принудителното изпълнение. Този възглед се споделя и в съединените дела C‑693/19 и C‑831/19 на СЕС, където се мотивира, че съдът, издал заповедта, трябва да може след издаването на заповедта да прави преценка за неравноправност на клаузите въз основа на които е издадена заповедта за изпълнение.

Фирмите за бързи кредити може да връщат пари

В решение по дело C‑582/22 на СЕС се обръща внимание и на влезлите в сила решения на съда, като се аргументира, че отмяна на такива решения не е възможно, макар с тях да се отстранява неравноправни клаузи, доколкото съществуват възможности за защита на потребителя в производството по издаване на заповедта за изпълнение – в случая това е служебното следене на съда и правото на възражение на потребителя в едномесечен срок. Тази теза се споделя и в решения на СЕС по дела C‑869/19, C‑407/18, C‑49/14 и други. Макар да не се дава директно решение на настоящия проблем, то със сигурност се дава насока, в която може да се подобри българското законодателство, така че да се осигурят правата и интересите на потребителите.
 
Решението по дело С-531/22 на СЕС води до извод, че  неизпълнение на съда да извърши проверка за неравноправни клаузи в договор, въз основа на който се издава заповед за изпълнение, трябва да бъде основание за последващ съдебен контрол на издадената заповед и възможност същата да бъде обезсилена от съда при установяване на неравноправни клаузи, като това да може да се случи и в хода на принудителното изпълнение.

Настоящият механизъм в българското процесуална правна рамка не осигурява в пълнота правата на потребителя съгласно практиката на СЕС, защото при неизпълнение на служебните си задължения, съдът може да издаде заповед за изпълнение въз основа на неравноправни клаузи, а потребителят поради несигурност или незнание да не упражни своето право на възражение, с което ще влезе в сила решение, основано на нищожни клаузи, което пък от своя страна противоречи на правните принципи на една правова държава, каквато е Република България. Ето защо, "Активни потребители" ще настоява да се въведат повече гаранции за правата на потребителите в хода на съдебните производства.

За повече финансови новини и други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook  или Google News Showcase