Лихвите по кредитите, така и тези по депозитите в България ще се повишат значително спрямо текущите много ниски в исторически план нива, като най-голямо увеличение се очаква през четвъртото тримесечие на 2022 г. и през първата половина на 2023 г. Това обявиха от БНБ в Макроикономическата си прогноза.

От втората половина на 2023 г. до края на 2024 г. прогнозираме лихвените проценти по депозитите и кредитите да се стабилизират на достигнатите по-високи равнища в съответствие с пазарните очаквания за динамиката на лихвените проценти на паричния пазар в еврозоната, посочват от финансовата институция.
Растежът на кредита за неправителствения сектор се очаква да се запази сравнително висок през 2022 г. и да възлезе на 10.4% към края на годината.

Значителното ускоряване на инфлацията при потребителските цени и оставащите отрицателни в реално изражение лихвени проценти по жилищните кредити, въпреки прогнозираното им увеличение, е вероятно да продължат да стимулират търсенето на жилищни кредити, като все още силно отрицателните реални лихвени проценти по депозитите представляват допълнителен фактор, подкрепящ търсенето на такива кредити.

Очакванията на банката са депозитите в банковата система да продължат да нарастват със сравнително високи темпове през прогнозния период, подкрепяни от продължаващото нарастване на заплатите и очакваното повишаване на лихвените проценти по депозитите.

Повишената икономическа активност в условията на задълбочаващ се недостиг на работна сила и силно нарастване на потребителските цени и инфлационните очаквания намериха отражение в растежа на компенсацията на един нает от 19% на годишна база през първото шестмесечие на 2022 г. Тези тенденции да се запазят до края на годината и растежът на компенсацията на един нает да възлезе на 19.2% за 2022 г., а през 2023 г. нарастването ù да се забави в номинално изражение до 7.5% и да остане по-ниско от средногодишния темп на нарастване на потребителските цени, което ще се отрази чрез понижение на реалните доходи на домакинствата, се казва още в документа.

istock
istock

По-слабото нарастване на заплатите в сравнение с инфлацията ще се определя от прогнозираното отслабване на икономическата активност в страната, което ще ограничи възможностите на фирмите да прехвърлят увеличените разходи за труд към крайните потребители. Забавянето на инфлацията през 2024 г. се очаква да повлияе за по-умерено нарастване на номиналната компенсация на един нает, но задълбочаването на недостига на работна сила ще продължи да оказва натиск за повишение на заплатите в реално изражение, надхвърлящо растежа на производителността на труда.

Така съставените допускания предполагат, че през целия прогнозен период цените на повечето суровини (най-вече на енергийните и хранителните продукти) ще останат трайно над нивата си от 2021 г., като през 2022 г. цените в евро на суровия петрол, електроенергията, природния газ и храните ще отчетат значително покачване, прогнозират от БНБ. Според анализа по тримесечия цените на природния газ и електроенергията ще продължат да нарастват на годишна база до края на второто тримесечие на 2023 г., докато поскъпването на суровия петрол на годишна база ще продължи до първото тримесечие на 2023 г.

БНБ обяви рекордна лихва за октомври

Прогнозата за инфлацията е ревизирана слабо в посока по-голямо нарастване на потребителските цени в края на 2022 г. (с 0.2 процентни пункта), което се дължи на групите на стоките и услугите с административно определяни цени и храните в резултат на постъпили  допълнителни отчетни данни и на ревизия в техническите допускания за динамиката на цените на природния газ и електроенергията на международните пазари.

Годишната инфлация за края на 2023 г. и края на 2024 г. е коригирана с по 0.3 процентни пункта в посока по-голям растеж на цените, което се дължи главно на цените на услугите и нехранителните стоки. За очакваната по-голяма инфлация допринасят прогнозираният по-силен растеж на разходите за труд на единица продукция и очакваната по-висока инфлация през периода 2023–2024 г. в основните търговски партньори на България спрямо прогнозата от юни 2022 г.

istock
istock

За периода 2023–2024 г. темповете на изменение на цените на храните са ревизирани надолу, което отразява най-вече корекцията в допусканията за международните цени на основни суровини и в по-малка степен – за динамиката на частното потребление. По отношение на инфлацията при енергийните продукти (без тези с административно определяни цени) се очаква по-голямо понижение на цените в края на 2023 г. и по-малък спад в края на 2024 г. спрямо прогнозата от юни 2022 г., което се дължи изцяло на актуалните допускания за международната цена на петрола в евро.

От банката очакват дефицитът по текущата сметка на платежния баланс да се разшири през 2022 г. и да достигне най-високата си стойност (-2.4% от БВП) през 2023 г., след което да се свие слабо през 2024 г. Описаната динамика се определя главно от прогнозата за баланса по търговията със стоки, чийто дефицит се очаква да се разшири последователно като процент от БВП през 2022 г. и 2023 г. и впоследствие да се свие през 2024 г. Същевременно очакваме излишъкът по търговията с услуги да остане без съществена промяна като процент от БВП през прогнозния хоризонт. Очакваме дефицитът по статия „първичен доход, нето“ да нараства постепенно през периода, но да остане на сравнително ниски в исторически план нива поради прогнозираната потисната икономическа активност в страната през втората половина на 2022 г. и през 2023 г., пише в Макроикономическата прогноза.

За повече финансови новини и други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook, за да не пропуснете нищо интересно от Pariteni.bg