На фона на 8.9 милиарда лева нов държавен дълг, натрупан през 2014 г., държавата е ползвала и сериозен обем бързи заеми, които са платени в рамките на годината. 

За цялата 2014 г. хазната е заела краткосрочно 2.4 милиарда лева от вътрешния пазар, като цената на тези бързи заеми, платена като лихви, е близо 13.5 милиона лева. 

Доходността по краткосрочните емисии не е висока, тоест те не са толкова скъпи, но обемът е показателен за сериозните проблеми с ликвидността на хазната.

В момента краткосрочните заеми, които се теглят и връщат в рамките на календарната година, не се включват в лимита за новопоетия дълг. Това отключва ръцете на кабинета редовно да прави такива емисии при временен недостиг в хазната с надеждата, че впоследствие ще може да покрие падежите. 

По този път през 2014 г. бяха пуснати няколко емисии на краткосрочни книжа. Най-голямата от тях - за 5-месечни ДЦК в обем от 1.228 милиарда лева, бе емитирана в началото на юли заради кризата с Първа инвестиционна банка. Извън тях в първите два месеца на 2014 г. правителството на Орешарски пусна и три други краткосрочни емисии с общ обем 1.2 милиарда лева.

На емитиране на краткосрочни заеми в началото на годината, когато традиционно няма достатъчно постъпления в хазната, ще разчита и новият финансов министър Владислав Горанов. Днес предстои емисия на 6-месечни ДЦК с номинал 200 милиона лева. 

През февруари държавата ще вземе още 400 милиона лева краткосрочен дълг. Книжата ще са тримесечни, с падеж през май.

Вземането на краткосрочни заеми бе изключено от лимита на новопоетия дълг след фиаското с обещаните авансово пари за земеделците, довели през 2013 г. до оставката на тогавашния министър на финансите Симеон Дянков. 

Той отказа да даде парите, защото във фискалния резерв нямаше достатъчно средства и в крайна сметка се наложи държавата да емитира 6-месечни книжа на стойност 800 милиона лева. Тази емисия стана повод при актуализацията на бюджет 2013 лимитът на дълга да бъде завишен, защото държавата нямаше да успее да покрие дефицита.