Кризата е накарала много собственици на молове и големи офис сгради да притискат фирмите наематели с високи такси за поддръжка и със съмнително високи режийни разходи. Това стана ясно вчера по време на международна конференция по фасилити мениджмънт.

От наемателите се събират пари за почистване на помещенията, поддръжка на асансьорите, охрана и др. Често обаче предварително договорените такси се преизчисляват на края на годината и наемателите трябва да платят почти двойно повече. Тези средства често се събират направо от собственика на сградата вместо от специализирани, т.нар. "фасилити" фирми.

"Около 80% от собствениците на офис сгради у нас се опитват да ги управляват и поддържат самостоятелно", съобщи Сергей Койнов от консултантската компания за бизнес имоти "Фортон". Според него това до голяма степен се дължи на заблуждението, че от сервизните такси на наемателите може да се печели допълнително.

Наематели се оплакаха, че напоследък много собственици на сгради ползват метод на т.нар. "отворената книга". При него таксата за обслужване е фиксирана, примерно на 2 евро на квадрат, но в края на годината общият разход за поддръжка на сградата, включително харчовете за парно, ток, вода и т.н., се преизчислява. Така наемателите се налага да доплащат и таксата скача до 3.5 евро за кв.м. Това е причината много фирми да се местят често, още повече че в България има достатъчно голямо предлагане на офис площи.

По време на конференцията представители на БНП "Париба" се оплакаха, че в сградата на техен офис собственикът се опитва да им начисли данък сгради и такса смет към техните сервизни такси. Освен това не бил ясен механизмът, по който се определя размерът на таксата. Койнов разясни, че в българските закони няма регламент. Според него е редно данък сгради да се плаща изцяло от собственика на обекта, а такса смет или някаква част от нея да се разпределя между наемателите.

Според данни на "Фортон" значителна част от собствениците на търговски центрове в България също сами събират таксите за поддръжка и те често стигат до 7 евро на квадрат за един месец, което за голям мол прави по около 2 млн. евро на година. Оправданията били, че има по-голям приток на хора и сградата се амортизира по-бързо.

Перспективи

В жилищните сгради у нас фасилити мениджмънтът почти не се използва, но в София вече има единични случаи. Например луксозна сграда на бул. "България" с общи части от близо 8000 кв.м, в които влизат огромен паркинг, градинка и т.н., вече се е насочила към услугите на професионален домоуправител. Там си определили 30 000 евро годишен бюджет за поддръжка на сградата.

Има обаче случаи на собственици на жилищни сгради, които също се изкушават да събират сами сметките за ток, вода, газ, парно и др., независимо че след издаден акт 16 всеки собственик на жилище трябва да има своя партида.