Стотици обяви за разпродажба на ниви наводниха пазара на земеделска земя. Повечето от парцелите се продават на търг от частни съдия-изпълнители.

Само от началото на юни в регистъра на публичните продажби са пуснати обяви за близо 80 парцела, което прави стотици хиляди квадратни метри земеделска площ. Цените, на които се пускат имотите, са изключително ниски. Например парцел от 2500 квадрата е с начална цена от 300 лв. Друг парцел от 4500 квадрата се продава за 600 лв. 

Дори при тези цени обаче рядко има купувачи, коментират хора от бранша. Според тях пазарът на земеделска земя в момента е изключително неатрактивен поради няколко причини. Първата е, че парцелите, които се предлагат, обикновено са маломерни и неатрактивни за земеделие. 

По-сериозните причини, които вероятно ще се задържат по-дълго, са липсата на стабилна икономическа и политическа среда, както и възможност за по-дългосрочно прогнозиране на пазара, коментират брокери. 

В същото време земеделието остава високо рисков сектор, който изисква сериозни инвестиции, но не гарантира добри приходи заради сериозната му зависимост от световните пазари и климата.

В същото време, докато целият свят търси начини да се справи със засушаването, едва 2% от напоителните системи у нас могат да се използват. Всичко това поставя родните фермери в изключително неблагоприятна среда. Според последните данни само за три години броят на земеделските производители е намалял с около 30%. Когато няма кой да обработва земята, тя става и неатрактивна за инвеститорите, а оттам се очаква цената й да пада, смятат земеделците. 

Всъщност голяма част от имотите, обявени за публична продан, са собственост именно на фермери, които не са успели да се справят финансово. Нивите им са били дадени като гарант срещу кредити, които не са успели да погасят, твърдят частни съдия изпълнители. Основната причина земеделците да не съумяват да обслужват кредитите си са ниските изкупни цени, много по-слабото подпомагане, в сравнение с европейските им колеги, както и сериозната конкуренция на техните стоки от чужбина, коментират от браншовите организации. 

Цените на вносните земеделски продукти понякога са с над 50% по-евтини от нашите, твърдят търговците. При това положение не можем да очакваме, че земеделието ще процъфтява и цените на земеделските земи ще се вдигат, смятат браншовиците.

Евтиното жито тегли цените надолу

Поевтиняването на житото се очаква да свали допълнително цените на земеделската земя, коментират зърнопроизводителите. По последните данни на Консултативния съвет по зърното към земеделското министерство тази година се очакват до 4,800 млн. тона хлебна пшеница у нас. Това е рекордно количество за годините след 1989 г. 

В световен мащаб също се очаква изключително добра реколта. Това от своя страна означава, че могат да се очакват ниски цени на житото и по-ниски печалби за производителите. Заради това вероятно повечето от тях ще свалят рентата, което пък автоматично би трябвало да се отрази върху крайната цена на земята. 

Обикновено цената на декар нива се определя като сбор от рентните плащания за 8-10 г. Смята се, че ако нивата не успее да се изплати за 10 години, то тя е неизгодна инвестиция. В момента рентата се движи между 30 и 35 лв., което предполага цена на декар нива максимум 350 лв., пресмятат стопаните.

Китайци и италианци се отказват от агробизнеса

Китайската инвестиция в земеделска земя, която беше шумно анонсирана преди около година, се оказа нерентабилна, твърдят запознати. Според тях "Тянджин агробизнес къмпани" смятат да се оттеглят от България, след като не успели развият земеделски бизнес във Видинско. 

Италианците от "Бруно Фарм", които обработваха ниви в землището на с. Ръжево, също се оттеглиха от страната. Нивите си разпродават и инвестиционните фондове. Еларг се освободи от всичките си близо 200 хил. дка още миналата година. 

Адванс Терафонд също продаде 80 хил. декара през 2012 г. Едно от най-показателните събития в бранша за тази година е оттеглянето на "Винпром Пещера" от бизнеса със земи. Компанията продаде бизнеса си, като се освободи от дяловете си в "Омега Агро Инвест". Чрез дъщерната си компания алкохолният производител притежаваше 160 000 дка земеделска земя.