Необитаемият жилищен фонд в страната може да се използва за решаване на проблемите на хората с жилищни нужди. Това каза в интервю за БТА Минчо Бенов, национален директор на „Хабитат България". По темата днес в София предстои дискусия на конференцията "Политики за подобряване жилищните условия на уязвими групи на общинско и национално ниво".
 
Според организацията, има голям резерв и възможност за търсене на решения в необитаемия жилищен фонд. Бенов даде пример с модела на т.нар. социални наеми, където основен наемател се явява агенция, в която участва и общината, или публична институция, която може да гарантира стопанисването на имотите. Този основен наемател ще отдава на субсидирани цени тези имоти под наем на хора с жилищни нужди. Така собствениците ще могат да бъдат сигурни, че имотът им се стопанисва. Такива модели, по думите му, има в много европейски страни, които могат да бъдат взаимствани.
 
Такова предложение, според Минчо Бенов, се прави за пръв път в България. Статистиката от преброяването през 2011 година сочи, че в София 24 на сто от жилищата са необитаеми, 26 процента са за Пловдив, за Варна са 30 процента, в т.ч. и хотели, и ваканционни жилища, които не се обитават целогодишно.
 
Общините нямат много инструменти самостоятелно да решават проблемите, смята той. Техните отговорности и възможности за провеждане на каквато и да било политика в момента са свързани основно с управлението на общинския жилищен фонд, който общо за страната, е доста малък. Според преброяването от 2011 година, фондът е 2,4 процента. По думите му възможно е резултатите от последното преброяване да покажат, че се е свил още повече.
 
Препоръките на организацията са свързани с по-оптимално управление на този фонд, т.е. той да не се продава, наемите да обезпечават неговата адекватна поддръжка.

Проблем с наемите на жилища у нас

За общините трябва да се създаде законова възможност и да се осигури финансиране за обновяване на тези квартали – гета, и обезпечаването им с инфраструктура, каза директорът на „Хабитат“. За целта в тези квартали трябва да се направи подробно кадастрално заснемане сграда по сграда, да се направи оценка кои от съществуващите жилища отговарят на минимални изисквания за сигурност, конструктивна устойчивост и т.н., за да бъдат те узаконени. Тези, които не отговарят на никакви изисквания, трябва да бъдат премахнати, а на хората да се осигури възможност за настаняване, при условие, че това е единственото им жилище. Според Бенов, незаконните жилища в страната са стотици хиляди.
 

istock
istock

Директорът на „Хабитат" даде пример с кюстендилския квартал „Изток", където общината е разработила Подробен устройствен план (ПУП), Общинският съвет го е приел. Този ПУП дава законова възможност на общината да обезпечи квартала с инфраструктура и базови услуги. Идеята на общината е сградите, които ще останат, да бъдат узаконени.
 
Проучване на организацията в ромския квартал "Надежда" в Сливен от миналата година показва, че документи за собственост в квартала имат едва 12,8 на сто от анкетираните. Почти три четвърти от домакинствата нямат никакъв документ. През последната година обаче, е отчетена тенденция младите хора да търсят жилище извън квартала, като купуват имоти в съседни квартали в града. Забелязва се още, че хора, които работят в чужбина и строят нови жилища, го правят по напълно законен начин.

За повече финансови новини и други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook, за да не пропуснете нищо интересно от Pariteni.bg