Националният омбудсман иска от Върховния касационен съд (ВКС) да приеме тълкувателно решение по текст от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), свързан с обжалването на действия на съдебния изпълнител, т.е. с кое процесуално действие се насочва изпълнението върху недвижимо имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо (такъв имот, който не може да бъде обект на съдебно изпълнение, като напр. единствено жилище) по чл. 435, ал. 2 от ГПК и което действие съответно длъжникът може да обжалва в едноседмичния срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК.

За какво става дума?

В ГПК е описано кой недвижим имот не може да бъде обект на съдебно изпълнение, като например единствено жилище. Въпросът е кое действие на съдебния изпълнител може да бъде обжалвано. В случай, че съдебният изпълнител започне да събира имуществото на лицето, което дължи пари, той не може да му отнеме единственото жилище. Ако длъжникът разполага с две жилища – едното подлежи на събиране, а другото не.

”Когато някой има да събира пари от теб и ти имаш едно единствено жилище, банка или който и да било, не може да ти го вземе”, поясниха от Службата на Омбудсмана.

Какъв е спорът?

В случая, когато дадено лице дължи пари на банка, но разполага с едно единствено жилище и в един момент съдебен изпълнител започва да прави действие срещу това жилище възниква въпросът при кое действие на съдията длъжникът може да обжалва? Спорът е дали може да се обжалва от момента, в който този съдебен изпълнител прави възбрана на имота, т.е. длъжникът вече не може да го продава и т.н. или лицето, което дължи пари може да каже, че се слага възбрана върху имот, който не подлежи на съдебно събиране.

Проблемът, според Омбудсмана е, че съдът не казва ясно, че от момента на възлагането на възбраната тече едноседмичен срок, в който тя може да бъде обжалвана. Ако не се спази този срок недвижимият имот може да бъде иззет от съдебен изпълнител, независимо дали попада в групата на тези, които не подлежат на събиране.