Близо половината от одитираните разходи, извършени от централната администрация в периода 1998-2020 г., могат да се определят като "провал", показват данни от изследването на Института за пазарна икономика /ИПИ/ "Успехите и провалите на българските правителства 1998-2020", в което се анализира работата на централната администрация посредством одитните доклади на Сметната палата, съобщиха от ИПИ. Разгледаните доклади са общо 1035, обхващат 23 години от работата на администрацията и включват разходи за близо 156 млрд. лв. публични средства.

Цялостната картина за работата на администрацията от всички 1035 одитни доклада изглежда така: 438 случая на "провал" (възлизащи на 82,6 млрд. лв.), 257 случая на "успех" (възлизащи на 35,3 млрд. лв.), 340 "некласифицирани" случая (възлизащи на 37,8 млрд. лв.) Изследването на ИПИ, което е седмо поред, обхваща всички публикувани одитни доклади за дейността на централната администрация до 30 юни 2021 година.

Възможно ли е ударно вдигане на доходите

На базата на поставените оценки от одитните доклади и предварително избрани критерии от ИПИ квалифицират работата на администрацията като "успех" или "провал". Дейностите, чието изпълнение и резултати не позволяват да се причислят към една от двете групи, са определени като "некласифицирани".

ИПИ
ИПИ

Според изследването, около 1/4 от останалите средства са похарчени по-скоро успешно, а останалите 1/4 не могат да бъдат причислени към нито едната от двете категории. Прегледаните 1035 одитни доклада и големият брой на "провалите" показват нехайството на администрацията към парите на данъкоплатците, коментират от ИПИ.

В близо половината от одитираните програми, проекти и разходи държавата е лош стопанин и работи неефективно. В същото време изземва и преразпределя огромен ресурс. В този смисъл колкото повече държавата харчи, толкова повече губят гражданите и бизнеса, посочват още авторите на изследването.

Според ИПИ, основните слабости на администрацията не се променят значително през годините. В някои случаи "провалът" на администрацията е вследствие на недостатъчен административен капацитет (вкл. липса на експертиза и лошо управление), липса на средства и външни фактори. Много са и случаите обаче, в които се констатира незаинтересованост към управлението на публичния ресурс или умишлени злоупотреби.

Основните проявления на провала са в: размиване на отговорностите при различни нива на изпълнение; опорочени обществени поръчки; лошо управление на имуществото; липса на ясни цели и индикатори, показващи постигането на резултати; неикономично харчене.

istock
istock

Направеният преглед подсказва и какви ще са резултатите от одитите на действията на администрацията във връзка със справяне на последствията от пандемията, коментират от ИПИ, като според икономистите спешността, неизвестността и необходимостта от несвойствени дейности единствено ще увеличат неефективността на и без това недобре работещата администрация.

Към началото на 2021 г. плановете на правителството са да похарчи над 3 млрд. лв. за справяне с пандемията, напомнят от ИПИ и изтъкват, че докато част от средствата автоматично се разпределят по конкретни пера (добавки към пенсиите, увеличение на размера на минималната пенсия, намаляване на ставката на ДДС за определени стоки и др.) и не изискват оценка, то за голяма част от мерките се изисква административен капацитет и мобилизация.

"Прегледът на одитните доклади посочва като основни постоянни проблеми лошо управление, порочни обществени поръчки и неикономично харчене - все характеристики, които не вярваме, че са изчезнали по време на пандемията. Точно обратно, можем с голяма степен на сигурност да предположим, че проблемите са се засилили и част от похарчените COVID средства страдат от пороците на лошото управление", заявят авторите на изследването. 

За повече финансови новини и други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook, за да не пропуснете нищо интересно от Pariteni.bg