Българската икономика ще продължи да се възстановява плавно, като до края на 2022 година може да се върне на предкризисните нива. Това прогнозира в регулярния си доклад Euler Hermes. БВП ще се увеличи с 3,5% през 2022 година и с 4% през 2023 година, прогнозират анализаторите, като обръщат внимание, че тези темпове обаче са по-бавни в сравнение с очакваното за глобалната икономика и Еврозоната.
 
Основният риск за българската икономика е нейната силна експортна ориентация, включително за услуги като туристическите. Това я прави силно уязвима при външни турбуленции, предупреждавате експертите. Затова при евентуални бъдещи рестрикции на пътуванията или тежки вълни с нови вариации на вируса в страната, възстановяването може да бъде забавено. По-нисък темп на развитие може да бъде предизвикан и от продължаващи проблеми с веригата на доставки, които да ограничат производството в определени сектори в страната.
 
“Въпреки че очакваме постепенно възстановяване на износа, което ще има положително влияние върху българската икономика, при тази сериозна динамика и силна експортна зависимост, бизнесът трябва да е особено внимателен в отношенията със своите партньори, както в България, така и навън. Допълнителни изненади могат да се очакват и заради инфлацията и ръста на цените на енергията и горивата на глобално ниво. Един от инструментите да предпазите бизнеса е застраховането на търговски кредити, но днес е много важно да се търси и стабилен застрахователен партньор.”, обяснява Камелия Попова, управител на компанията за България.
 
След над 7% ръст на инфлацията на годишна база през 2021 година, от Euler Hermes очакват тя да достигне пика си в началото на 2022 година, след което да последва успокояване. Така средната инфлация за 2022 година се очаква да бъде около 2%. В същото време заплатите у нас ще продължат да растат по-бързо от увеличението на цените, като за 2022 година се очаква 9% ръст, а за 2023 година – 8%.
 

istock
istock

Експертите очакват фискална стабилност за България, като основната гаранция за това е валутният борд. В същото време обаче анализаторите обръщат внимание, че това ограничава възможностите за реакция в случаи като рязкото поскъпване през 2021 година.
 
Въпреки че извънредните фискални мерки за подкрепа по време на COVID 19 кризата, доведоха до бюджетен дефицит в две поредни години, експертите очакват стабилизиране на публичния дълг на около 27% от БВП, като уточняват, че това ниво е напълно приемливо за стандартите на ЕС. Що се отнася до влизането на България в Еврозоната, въпреки че на теория това е възможно да се случи през 2023 година, анализаторите предвиждат отлагане с още две до три години.

Изпращаме година на стагфлация

След седем години излишъци по текущата сметка от 2013 до 2019 г., отразяващи продължително стабилно представяне на износа, България отчете малки годишни външни дефицити през 2020-2021 г., главно в резултат на по-ниския износ на услуги (туризъм). С постепенното възстановяване на износа от Euler Hermes прогнозират връщане към умерени годишни излишъци по текущата сметка през 2022-2023 г.

istock
istock

Междувременно брутният външен дълг се увеличава от 61% от БВП през 2019 г до 65% от БВП през 2020 г. Очакванията са нивото постепенно да спадне до по-малко от 60% до 2023 г. Въпреки че това все още е относително високо в сравнение със средната стойност на всички развиващи се пазари, България се позиционира добре с едни от най-добрите показатели сред 11-те държави-членки на ЕС от Централна и Източна Европа.
 
Като цяло оценката на Euler Hermes за бизнес климата в страната също е положителна, заради данъчната политика, свободата на търговия и инвестиции, защитата на собствеността. Експертите обаче обръщат внимание и на рисковите фактори, индикирани от редица международни институции, а именно високите нива на корупция и персистиращите проблеми в съдебната система, както и ограничената финансова свобода.

За повече финансови новини и други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook, за да не пропуснете нищо интересно от Pariteni.bg