Пандемиите водят до по-малко хора спрямо земята и парите, което би трябвало да доведе до повишаване на заплатите спрямо наемите и лихвените проценти, пише Financial Times.

Въпреки че както войните, така и пандемиите отнемат огромен брой животи, изследването на клона на Фед в Сан Франциско установява: „Ефектът от войните е в другата посока: те обикновено вдигат реалните лихвени проценти за 30-40 години по икономически и статистически значим начин."

Когато се замислите, тези устойчиви модели са логични. Войните унищожават имуществото и разпиляват парите, докато пандемиите са като неутронни бомби - също убиват хора, но оставят инфраструктурата непокътната.

Има много доказателства, че хората с пари ще трябва да се откажат от значителна част от богатството си през следващите години. Също така с течение на времето по-младите работещи хора ще увеличат своя дял от доходите спрямо пенсионерите.

И това не зависи от това коя партия спечели или загуби една шепа места в Конгреса на САЩ например. Или, в този смисъл, от това кой съобщава политиката на централната банка. Тенденцията може да е по-дълбоко и по-дългосрочна.

Миналия юни клонът на Федералния резерв в Сан Франсиско публикува доклад на тема „Дългосрочните икономически последици от пандемиите“. Авторите са изследвали нивата на възвръщаемост на активите след 19-те значителни пандемии, простиращи се назад до 14-ти век. Както те казват, „резултатите са зашеметяващи и говорят за непропорционалните ефекти върху работната сила по отношение на земята (и по-късно капитала), които пандемиите са имали през вековете“.

istock
istock

Не е добра новина за богатите хора, но „след пандемия естественият лихвен процент намалява в продължение на десетилетия, достигайки долната си точка около 20 години по-късно, като нивото му е с около 1,5 процентни пункта по-ниско от това, ако пандемията не се бе случила“.

С колко ще се вдигнат заплатите догодина

Този „естествен темп“ също така показва траен спад през вековете, от около 10% в средновековието, през 5% в началото на индустриалната революция на запад, до близо 0% днес. С други думи, сега наистина не можете да спечелите нищо от парите си след корекцията за инфлацията. А след това част от непечелещия капитал ще бъде отнета.

Настоящият отговор на пандемията е държавата да вземе назаем много пари и да ги похарчи по един или друг начин. Както казват авторите на изследването, „учебникарският отговор е или да се вземат заеми, за да се смекчи шокът, или да се води агресивна стимулираща политика“. Те обаче добавят, че „устойчивостта на такъв дълг зависи изключително от вида на икономическото бедствие“.

istock
istock

Така че изглежда, че вместо следвоенна инфлация, бихме могли да имаме постпандемичен натиск надолу върху лихвените проценти и печалбите. Поглеждайки бегло графиките, заключенията от изследването досега са в съответствие с това, което виждам, откакто ваксините започнаха да пристигат в края на миналата година.

Анализ на Банката за международни разплащания от 2018 г., озаглавен „Трайната връзка между демографията и инфлацията“ показва, че „дефлационният ефект, който възрастовата структура е имала върху инфлацията през последните четири десетилетия, ще се обърне през следващите десетилетия и ще се превърне в инфлационен“.

Накратко, авторите установяват, че инфлацията се увеличава при население с нарастващ дял на зависимите лица (като деца и пенсионери) и намалява при нарастващ дял на работещите хора. Ефектите са сходни във времето. Това може да се дължи на намаляването на нивата на спестявания, когато делът на зависимите се увеличава и обратно.

istock
istock

Каква икономическа или демографска динамика ще настъпи след пандемичен спад на нивата на възвръщаемост? Може да видим подсказки в това как инфлацията реагира на промените във възрастовата структура на оцелялото население. Политиката на стимулиране трябва да се разглежда като вид театър, а не като планове за икономическото бъдеще.

За повече финансови новини и други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook, за да не пропуснете нищо интересно от Pariteni.bg