Въпреки че както войните, така и пандемиите отнемат огромен брой животи, изследването на клона на Фед в Сан Франциско установява: „Ефектът от войните е в другата посока: те обикновено вдигат реалните лихвени проценти за 30-40 години по икономически и статистически значим начин."
Когато се замислите, тези устойчиви модели са логични. Войните унищожават имуществото и разпиляват парите, докато пандемиите са като неутронни бомби - също убиват хора, но оставят инфраструктурата непокътната.
Има много доказателства, че хората с пари ще трябва да се откажат от значителна част от богатството си през следващите години. Също така с течение на времето по-младите работещи хора ще увеличат своя дял от доходите спрямо пенсионерите.
И това не зависи от това коя партия спечели или загуби една шепа места в Конгреса на САЩ например. Или, в този смисъл, от това кой съобщава политиката на централната банка. Тенденцията може да е по-дълбоко и по-дългосрочна.
Миналия юни клонът на Федералния резерв в Сан Франсиско публикува доклад на тема „Дългосрочните икономически последици от пандемиите“. Авторите са изследвали нивата на възвръщаемост на активите след 19-те значителни пандемии, простиращи се назад до 14-ти век. Както те казват, „резултатите са зашеметяващи и говорят за непропорционалните ефекти върху работната сила по отношение на земята (и по-късно капитала), които пандемиите са имали през вековете“.
istock
С колко ще се вдигнат заплатите догодина
Този „естествен темп“ също така показва траен спад през вековете, от около 10% в средновековието, през 5% в началото на индустриалната революция на запад, до близо 0% днес. С други думи, сега наистина не можете да спечелите нищо от парите си след корекцията за инфлацията. А след това част от непечелещия капитал ще бъде отнета.
Настоящият отговор на пандемията е държавата да вземе назаем много пари и да ги похарчи по един или друг начин. Както казват авторите на изследването, „учебникарският отговор е или да се вземат заеми, за да се смекчи шокът, или да се води агресивна стимулираща политика“. Те обаче добавят, че „устойчивостта на такъв дълг зависи изключително от вида на икономическото бедствие“.
istock
Анализ на Банката за международни разплащания от 2018 г., озаглавен „Трайната връзка между демографията и инфлацията“ показва, че „дефлационният ефект, който възрастовата структура е имала върху инфлацията през последните четири десетилетия, ще се обърне през следващите десетилетия и ще се превърне в инфлационен“.
Накратко, авторите установяват, че инфлацията се увеличава при население с нарастващ дял на зависимите лица (като деца и пенсионери) и намалява при нарастващ дял на работещите хора. Ефектите са сходни във времето. Това може да се дължи на намаляването на нивата на спестявания, когато делът на зависимите се увеличава и обратно.
istock
За повече финансови новини и други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook, за да не пропуснете нищо интересно от Pariteni.bg
Коментари
1