Какви са начините да се свалят цените

Да се сложи таван на цените от икономическа гледна точка не е подходящ начин. Цените в пазарното пространство се определят от търсенето и предлагането. Един от начините да се свалят цените, е да се отвори пазарът, да навлязат други стоки. Това каза в интервю за БГНЕС икономистът проф. Георги Чобанов.

Когато се увеличат стоките, цената им ще падне. Пазарен подход е дотолкова, доколкото се насища пазарът. Има, обаче, и други механизми, които могат да доведат до понижаване на цените – на първо място това е да се премахнат причините за увеличаване на цените.

Цената на щанда различна от тази на касата

Основната причина за тази инфлация, която не е само при нас, а по целия свят, е войната в Украйна и увеличението на цените на енергоносителите. Ако войната бъде прекратена по някакъв начин, се очаква да се регулира енергийният пазар и цените на енергоносителите да паднат.

Това, което за мен е тревожно, е, че това вдигане на цените не беше еднократно, а продължава, и което е най-лошото, засяга вече и стоки, които при производството си не използват енергоносители. Това означава, че влизаме в инфлационна спирала и цените се вдигат, защото и другите са вдигнали цените. Това е някаква масова психоза, която е особено опасна, която вкарва инфлацията в инфлационна спирала, която нарасна и сега като една снежна топка се натрупва все повече и повече, и се вдигат цени чисто психологически. Това обикновено се нарича спекулация, добави Чобанов.

„Основното, което трябва да се направи, е на правителствено ниво, по най-бързия начин да се преструктурира нашият внос на енергоносители – нефт, газ. Естествено, че не може да ги внасяме от Русия, но има много други държави и фирми, които предлагат и могат да бъдат на приемливи цени“, заяви той и добави, че трябва да се търси решение, но то не може да се направи от отделния човек. Икономистът изрази надежда служебното правителство или следващото редовно правителство да приеме нещата много сериозно и да вземе мерки дългосрочно.

На въпроса колко дълго ще продължи инфлацията и ще се научим ли да живеем с нея, проф. Чобанов отговори, че се надява да не бъде прекалено дълго, но по-важното е не колко време, а как ще продължи.

Годишната инфлация в България е нараснала повече от четири пъти

„Не е страшно, ако инфлацията нараства плавно, но страшно е, когато започне да нараства бързо и тогава стигаме до хиперинфлация“, обясни той и подчерта, че страната ни преживя хиперинфлация преди въвеждането на валутния борд, ако подобно нещо се случи отново, това означава рухване на цялата финансова система.

Икономистът допълни, че очаква до няколко години да започнат да се регулират цените на енергоносителите в световен мащаб и да бъде овладяна общата инфлация.

Германия вече излиза в рецесия, а БНБ наскоро излезе с данни, че в първото полугодие на 2023 г. ще има лек спад в икономиката. Причините, според проф. Чобанов, са комбинация както от външни фактори, така и от вътрешни.

„В европейската икономика моторът е Германия и ако моторът започне да буксува, и ние ще имаме спад. В Германия има достатъчно добри икономисти и хора, които знаят какво да правят, освен това в Европейската централна банка има също много добри икономисти. Аз съм склонен да вярвам, че Германия няма да допусне, т.е. и покрай тях и ние ще успеем да преодолеем този спад“, коментира той. Икономистът е по-скоро оптимист за прогнозирания спад през първото полугодие, като се надява, че второто полугодие ще има известни компенсации.

Проф. Чобанов изрази мнение и за влизането на България в еврозоната.

Мика Зайкова: Еврото е полезно за България

„Перспективите на България за еврозоната зависят само от България. Въвеждането на еврото е по-скоро политически, отколкото икономически въпрос“, смята той и посочи, че от икономическа гледна точка ще ни осигури един голям пазар, и то с много висока покупателна способност, което ще донесе само ползи за родната икономика.

Икономистът е категоричен, че с въвеждането на еврото, инфлацията няма да се вдигне, а дори и да се повиши, то ще бъде еднократно и ще се случи при адаптирането на цените, но няма да бъде някаква голяма инфлация.

„За България е въпрос, първо, на политическо решение. Защо е политическо решение? Защото то показва искаме ли ние да бъдем пълноправен член на Европейски съюз или не искаме“, отбеляза икономистът. Той посочи, че за да бъдем пълноправен член на ЕС, трябва да приемем евровалутата, така ще имаме представителство в Европейската централна банка и пряко ще можем да влияем на вземането на решения, вместо да сме периферни членове.

„За България от тази гледна точка е важно, ако искаме да бъдем по-значим фактор в ЕС, еврото трябва да го приемем. Но, както е добре известно, ние не можем да влезем в еврозоната, при положение, че не удовлетворяваме техническите критерии“, каза още проф. Чобанов. Той обясни, че страната ни удовлетворява почти всички технически критерии – въвели сме валутен борд, прикрепен към еврото, което означава, че можем да обменим неограничено количество български левове с евро, защото ги имаме в резервите си и ако ни приемат, ние веднага можем да въведем еврото, защото в нашата централна банка има активи, които са с левовата равностойност на еврото.

Димитър Радев: БНБ работи системно по въвеждане на еврото

„Ние печатаме такова количество български левове, каквото имаме в евро, само че 2:1. Това е основното правило, т.е. нашата валута има пълно покритие с евро, подобно на златното покритие. Ние почти сме го въвели, защото той е абсолютно конвертируем с лева, т.е. ние винаги можем да използваме еврото, но чисто формалното въвеждане все пак ни вкарва в Европейската централна банка“, уточни икономистът, според когото не е толкова страшно, че може малко да се позабавим с влизането, защото поради валутния борд сме достатъчно стабилни.

Въпросът защо все още не ни приемат и какво не сме изпълнили, има отговор и той, смята проф. Чобанов, е свързан с ниското доверие в нашата банкова система.

„Фалитът на КТБ доста разклати имиджа на нашата финансова система, макар че не се стигна до някакви тежки последствия, можеше да има верижна реакция, много опасна, но, за щастие, тя беше овладяна и фалира само една банка“, припомни икономистът и заключи, че именно затова беше поискано България да стане член на Европейския банков съюз, за да не се допуска това, което стана с КТБ. 

За повече финансови новини и други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook, за да не пропуснете нищо интересно от Pariteni.bg