България покрива критериите за еврозоната. Със седем стотни от процента инфлацията у нас надвишава изискването на ЕС. Експерти обаче казват, че това няма да ни създаде проблем, тъй като обикновено се прави закръгляне.

Конвергентният доклад би следвало, ако се гледат само критериите, да бъде позитивен за България и от 1 януари 2026 г. да влезем в еврозоната.
 
Може ли да се прави такава прогноза? Темата коментираха пред NOVA икономистите Юлиан Войнов и Кузман Илиев, лидер на „България може”.  

Желязков: 30% от икономиката е в сивия сектор, целта ни е да изсветлим 10%
 
„Очевидно има такива договорености. И затова в началото имаше такова политическо отиграване - няма да го дадем сега, искаме всичко поне на хартия да го напаснем. Затова и сега се дава такова предложение за бюджет, в което поне на хартия нещата изглеждат добре. Трите процента дефицит ги напасваме вътре, а това намалява политическото напрежение върху самата еврозона - да не приема двойкаджии. Защото тя приемаше двойкаджии - гърците, правеше определени счетоводни „гимнастики” и с Хърватия. Неща, които не са добре.

Не можеш да претендираш, че си стабилен валутен съюз, в който има правила и да си нарушаваш сам тези правила. Затова и ние направихме каквото се налага. Ние се самозаблуждаваме сами, нашият дефицит няма да е в рамките на 3%. Миналата година е малко повече”, заяви Кузман Илиев.


„Гледайки към еврозоната, сами се опитваме да се вкараме в едни критерии, които са дори недостатъчно рестриктивни. Сами трябва да сме по-внимателни, не трябва така да раздуваме разходите. В борд така не се прави, може да застрашиш покупателната сила на парите”, заяви Илиев. „Дали ще влезем от 1 януари – може би”, каза Илиев.

iStock

 
„Влизането в еврозоната има своите предимства, които не решават по никакъв начин нашите вътрешни проблеми”, заяви Юлиан Войнов.

Искаме конвергентен доклад за еврозоната след приемането на бюджета

„Предимствата – улеснена търговия, по-висок рейтинг за фирмите, по-добър достъп до капитално инвестиране, по-голяма икономическа активност, съответно по-голям икономически растеж и по-високи доходи”, заяви Войнов. „Но отделните проблеми в отделните страни трябва да се решават от съответните правителства. България наистина има структурни проблеми.

Почти всички сектори не са реформирани – пенсионна система, образование, охрана и сигурност. Тези неща трябва да бъдат решавани в страната. Влизането в еврозоната ще е катализатор за по-голяма икономическа активност, което може да окаже натиск върху правителството да прави реформи”, каза Войнов.

Кузман Илиев отбеляза, че след влизането в еврозоната ще има по-строг контрол върху българските банки.

„Те в момента раздават кредити на хора, които не могат да ги връщат”, смята Илиев.

Мерките, които може да предприеме държавата, са облекчаване на бизнес средата и привличане на външни инвеститори, каза Войнов.

За повече финансови новини и други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook  или Google News Showcase