Икономист: При икономически шок е по-добре да си част от по-голяма и силна валута

При икономически шок е по-добре да си част от по-голяма и силна валута, според старши икономиста в Институт "Отворено общество" Георги Ангелов. Това каза той за БТА по време на семинар за журналисти "Икономически предизвикателства пред ЕС и България", който се състоя в Сандански. Ангелов изнесе лекция на тема "България и еврозоната - ползи и предизвикателства".

Валутата на еврозоната е втората най-голяма глобална валута, единствената след долара, която се опитва да го конкурира и да създаде глобална валута. Това е начин Европа да бъде автономна във финансово, икономическо, парично отношение и да бъде глобален играч, каза Ангелов. Той посочи, че за самата еврозона едва ли е важно България да бъде вътре в нея, но членството ни би ни помогнало да разрешим част от проблемите си.

Какво ще се случи с цените след приемане на еврото

"Еврозоната вече ни помага, защото заради влизането ни в чакалнята България направи стрес тестове на банките, те подсилиха капитала си, стабилизираха се. Това се видя по време на коронавируса и сега, в настоящата криза, защото не е имало никакви притеснения от гледна точка на стабилността на банките. Т.е. това, че ЕЦБ направи един външен преглед на нашата финансова система, укрепи доверието към нея и я направи по-стабилна", коментира пред журналисти Ангелов. 

Според него членството ни в еврозоната ще ни помогне от гледна точка на повишението на кредитния рейтинг по-лесно да привличаме инвестиции и туристи в страната.

"За туристите е много по-лесно да плащат в собствената валута, без да бъдат лъгани по чейндж-бюра. Това е и една от причините, заради които Хърватия иска да влезе в еврозоната. За нея, както и за Гърция, е важно на туристите да им е лесно - да плащат в собствена валута. Хърватия настоява да влезе по-бързо дори от България, за да се възползва от предимствата, които Гърция има с единната валута", коментира Ангелов. 

По отношение на страховете на обикновените хора относно поскъпването на цени и услуги, кредитите и спестяванията им, предвид ситуацията при влизането в еврозоната на съседна Гърция, Ангелов посочи, че южната ни съседка е била приета напълно неподготвена - с дефицити и дългове.

50 на сто от българите са против еврото

"Преди еврозоната Гърция имаше една слаба валута, която постоянно се девалвираше и обезценяваше. Изведнъж тя влезе в една стабилна валута и това беше шок за гръцката икономика. Ние този шок сме го преживели преди 25 години, когато беше въведен валутният борд и ние също имахме слаба валута, постоянна инфлация, девалвация, не можехме да овладеем и стабилизираме икономиката. С валутния борд ние вече сме го направили. Нашата икономика е свикнала на твърда, стабилна валута и няма да има такъв допълнителен шок. За нас членството в еврозоната ще има само ползи, без вредите, които сме преодолели отдавна и сме се приспособили към тях", посочи Ангелов. 

Икономистът допълни, че последните страни, присъединили се от Източна Европа, нямат вече проблем по отношение на инфлацията.

"Процедурите бяха отработени, а проблемите, които се забелязваха в началото със скока в цените, бяха решени с различни модели, например с изписване на две цени - в старата валута и в евро едновременно, като по този начин имаше прозрачност по отношение на това дали се променя цената при превалутирането й. По този начин потребителите постепенно свикват с новите цени и не може да бъдат излъгани. Негативният опит от първите разширения на еврозоната вече е решен с последните и няма проблеми с повишението на цените", каза Ангелов. 

Според него точно при икономически шок е по-добре да си част от по-голяма и силна валута.

"Това го видяхме през 2008 и 2009 година, когато периферията от Източна Европа - Румъния, Унгария отидоха при МВФ, за да вземат заеми. Когато си в еврозоната, това може да те предпази. То няма да промени факта, че има глобален шок, но чрез тези фондове, които съществуват и доверието, което има една световна валута, е различно, отколкото към една малка, периферна страна. От тази гледна точка членството ни в еврозоната по-скоро е положително, особено при кризи", допълни икономистът.

Правителството прие Национален план за въвеждане на еврото

Според него с глобалната инфлация чрез локални мерки не можем да се справим, но нашата цел трябва да бъде доходите да растат повече от инфлацията, за да не се усеща толкова този проблем.

"Имаме пример с 2008 г., когато в България имаше подобна инфлация и даже малко по-висока от сегашната и въпреки това, защото доходите и пенсиите растяха по-бързо, никой не си спомня 2008 година като лоша. От тази гледна точка това е доказан работещ модел. Ако доходите растат повече от инфлацията, домакинствата и бизнеса не страдат и успяват да се приспособят към новата среда", допълни икономистът.

Той изтъкна, че в България много сектори и индустрии печелят от войната заради дефицита на стоки, които произвеждаме и от които продаваме големи количества на много високи цени. Тези средства влизат в икономиката, влизат и в държавния бюджет и могат да се използват да вдигнат доходите, за да компенсират това, което губим от по-високата цена на газа и храните, смята Георги Ангелов. Според него въпросът е в постигането на баланс между тези сектори, които печелят и тези, които губят.

"Ако този баланс се постигне, няма да усетим големи проблеми, но в противен случай гражданите ще страдат", коментира Ангелов. Той посочи, че в момента някои сектори имат свръх големи печалби, давайки за пример БЕХ (за миналата година са отчетени 4,5 млрд. лв., при положение, че през м.г. цените бяха високи само няколко месеца).

Как ще се отрази на пенсионерите приемането на еврото

"Тази печалба може да се използва, тъй като влиза в бюджета през дивиденти. Разбира се, енергетиката настоява тази свръхпечалба да остане при нея, но реализирането й е на гърба на гражданите и ние, които сме изградили тази енергетика, имаме право да си получим дивидента, и като данъкоплатци да получим нещо от тези средства", каза още Ангелов.

Според него инфлацията идва основно от енергетиката.

"Бизнесът се пребори за компенсации, които са 80 процента от увеличението на цената за тока. По същия начин според мен, има ресурс да не се стига до увеличение на цената на тока и парното за гражданите, в този смисъл да не си създаваме допълнително вътрешна инфлация, при положение, че все пак енергетиката е големият печеливш от тази енергийна криза. В този смисъл няма нужда да вдигаме цените на компании, които и без това имат свръхпечалби. Необходимо е в самия енергиен сектор да се намерят механизмите, да се пренасочат ресурси, за да не страда крайният клиент", коментира Ангелов.

Той смята още, че ако рафинерията ни продължи да внася руски петрол, в замяна трябва да предложи по-ниски цени. Ако това не се случи, българските институции да направят необходимото тези печалби, реализирани от евтин руски петрол, да бъдат върнати на потребителите в България под формата на по-ниска цена или поне да бъде преустановено повишението на цените. "Ако горивата поевтинеят и енергийните цени не скачат - това ще реши два от най-големите източници на инфлация", допълни Ангелов.

По отношение на държавния дълг Георги Ангелов посочи, че през следващите няколко години имаме да плащаме стари дългове.

"Нямаме възможност да ги платим наведнъж, защото това би обезкървило нашата икономика, особено в криза, така че идеята е да се взимат нови, но с по-ниски лихви, за да изплащаме старите. От гледна точка на влизането в еврозоната и на анти инфлационната политика е по-добре да намаляваме бюджетният дефицит. Миналата и предишната година той беше около 4 процента, но е добре да го свием до около 3 процента, колкото са маастрихтските критерии, да не даваме и вътрешни стимули за увеличение на инфлацията", каза още Ангелов.

За повече финансови новини и други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook, за да не пропуснете нищо интересно от Pariteni.bg