В условия на инфлация разполагаемият доход на хората намалява, така че е нормално при косвените данъци като ДДС да има забавяне. Това е показател за това, че много се говори, че няма криза – очевидно криза има, и то сериозна, и хората са притеснени.

Това заяви в интервю за БГНЕС икономистът от Съвета по икономика и публични политики (СИПП) Кузман Илиев. По думите му при българите 30% инфлация за потребителската кошница, или 50% за основните храни, е смазване, защото нашият доход е много по-малък спрямо този на останалите народи в ЕС и усещаме всичко много по-тежко.
 
„Онези, които в момента казват, че кризата в България е сравнително лека, че няма проблем, че може би ще има забавяне втората половина на годината, са цинични“, заяви експертът и призова да излязат извън София, защото има места, в които ситуацията е много тежка, и да се поставят в кожата на българските граждани в региони, в които дори няма инфраструктура и магистрали, където регионите се обезбългаряват.
 
„При новото преброяване ще са по-малко хората, безработицата ще е по-голяма. Гледаме, че доходите растат и гонят инфлацията, но това е малко изкуствено, просто се свива работната сила, просто от фирмите освобождават работници, които не могат да добавят стойност и дават повече пари на по-качествените, но това не означава, че генерално средата се е подобрила“, каза още Илиев и заключи, че това са статистически изкривявания, които ни карат да слагаме розовите очила и да не поглеждаме нещата в очите.

Експертът отбеляза, че при актуализацията на бюджета бяха много завишени прогнозите за икономическия растеж. Той припомни, че още тогава от СИПП са били камбаната, че неоснователно са завишени всички очаквания и в един момент може да има разочарования.
Той посочи, че има някакво забавяне и при потреблението, но може би тук тежи и това, че се направиха най-различни ставки по линия на ДДС и останаха много вратички за по-ниски ставки, някои дори казаха, че изключенията са много повече от правилото за 20% ДДС.
 
„Това не е голяма драма, защото в крайна сметка по-ниските данъци, генерално в условия на криза, са нещо добро. Респективно от другата страна има спад в приходите и не толкова добра събираемост. Когато дойде кризата и имаш спад на разходите в домакинството – режеш някакви разходи. Същото важи и за държавата – когато нейните приходи започнат да се забавят, за да не стане голяма дупката, трябва да се орежат непроизводствени разходи, да се направи един функционален анализ, да се види какво не работи, не само да се прибавят нови разходи“, заяви Илиев.
 

istock
istock

Той подчерта, че новите разходи са политически мотивирани. „Влязохме в една спирала на парламенти, които не могат да излъчат мнозинства. Управляват служебните кабинети. Идват парламенти, които само раздуват разходите“, посочи икономистът и допълни, че приходите започват да се забавят, защото глобалната икономика, особено западната, започва да влиза в рецесия.
 
Илиев отбеляза, че и в еврозоната, и в САЩ нещата не са цветущи. По думите му при наличието на такава тенденция трябва да се помисли за озаптяване на разходите, като обърна внимание, че последният бюджет е рекорден и парите трябва да бъдат насочени към невралгични групи, към създаване на среда, в която българският бизнес да оцелее, както и капацитет за по-евтини енергоресурси.

Прогнозират висока инфлация до 2024 г.

Икономистът е категоричен, че това може да стане като не затваряме въглищните централи, респективно мините. „Като направиш 7 и 8 блок на ядрената централа в Козлодуй, или изцяло нова ядрена централа, като наистина се възползваш от някакви възможности, които природата дори ти е дала“, обясни той и добави, че Минно-геоложкият институт от две години говори, че под „Маришкия басейн“ има места за складиране на въглероден диоксид, нещо, което може да ни обезпечи дългосрочно.

„Държавата не си е мръднала пръста, нищо няма по разработването на това. Не сме направили една копка да видим имаме ли газ в Северозапада или в Черноморието“, каза Илиев и поясни, че само с раздуване на разходите, финансирани с адски скъпи лихви, които се вдигат с цел да се укроти инфлацията, няма как накрая сметката да излезе.

istock
istock

Икономическият експерт съобщи, че на моменти електрическата енергия е толкова скъпа, че прави електрическите коли по-неизгодни от дизеловите и бензиновите и постави въпроса какво ще се случи, когато Европейският съюз (ЕС) каже, че през 2035 г. вече няма да има коли на дизел и на бензин и скъпите варианти останат като единствени за най-бедните в ЕС – българите. Той определи това като уникален удар по икономиката и върху правата на хората.

За повече финансови новини и други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook, за да не пропуснете нищо интересно от Pariteni.bg