Предвижданията за реален растеж на икономиката през 2023 г. на Министерството на финансите са едни от най-високите. Докато през април Фискалният съвет намираше прогнозата за постижима, макар и оптимистична, към настоящия момент изгледите за икономическото развитие до края на годината се влошават.

Това се казва в становището на Фискалния съвет на България по предложения проект на държавен бюджет за 2023 г. от редовното правителство. Като водещ аргумент те посочват динамиката на приходите по КФП, които се наблюдават на месечна база до момента.

„Същевременно затягането на паричните политики на централните банки продължи, макар и с по-бавни темпове. Лихвените проценти у нас тепърва предстои да се повишават. В някои държави от ЕС вече се наблюдава рецесия и признаци за съществено забавяне на икономиките. Тези процеси неминуемо ще имат своето влияние у нас, доколкото икономиката на България е малка и отворена и силно зависима от европейските тенденции“, пишат от съвета.

Експертите му считат, че промяната в структурния бюджетен баланс за 2023 г. е твърде голяма, фискалната позиция ще бъде силно проциклична и ще забави значително спада на инфлацията, въпреки действащите фактори за намалението й. Съветът препоръчва също така придържане към изискванията на фискалното правило при прогнозите за 2024 г. и 2025 г. , съобразно бюджетните препоръки на ЕК от 08.03.2023 г. Високият темп на инфлация в България изпреварва средния за Европейският съюз.

Овладяването на инфлацията следва да бъде сред основните цели на фискалната политика за предстоящите години, тъй като това е и един от критериите за конвергенция, който трябва да бъде изпълнен за присъединяването на страната към Еврозоната. В комбинация с политики, имащи проинфлационно въздействие, високият темп на инфлация поставя под риск реализирането на тази цел в близко бъдеще. В тази посока е необходим синхрон между фискалната и паричната политика, провеждана глобално, в посока затягане на търсенето, се казва още в становището на съвета.

По отношение на приходите в бюджета е посочено, че изменението им спрямо предложения през април проект на бюджет се дължи най-вече на 3 съществени фактора. Първият от тях залагането на постъпления по Плана за възстановяване и устойчивост. Фискалният съвет счита, че тази перспектива се характеризира с много висока степен на несигурност.

Вторият съществен фактор за подобряването на приходите е определянето на 100% дивидент за държавните предприятия. Подобна мярка значително ограничава ликвидността на тези предприятия – особено предвид че се прилага за втора поредна година, а следва такъв подход да бъде инцидентен.

В дългосрочен план това понижава потенциала за развитие на предприятията и респективно – за генерирането на по-висока печалба занапред.

Третият фактор за увеличението на приходите е очакването за повишаване на събираемостта. В тази посока в преходните и заключителни разпоредби са приложени редица мерки, които бяха обсъдени и със счетоводната общност. Част от тях са предлагани и в миналото, но бяха отхвърлени като неефективни. Те включват: изплащане на дивиденти единствено по банков път, изплащане на възнаграждения при определени условия единствено по банков път, отчитане на касова наличност, задължения и вземания на месечна база и т.н.

Цялостният ефект от предложените мерки, които са съществени както по своя брой, така и по строгостта си, би довел до значително повишаване на административната тежест за дребния бизнес. Това е демотивиращо по отношение на предприемаческата активност и може да доведе до загуба на работни места или забавяне на икономическия растеж. Следва обаче да се подчертае, че прилагането на подобни мерки е напълно оправдано в отделни конкретни сектори, за които е известно, че съществува висок риск от функциониране в сивия сектор, казват експертите.

Фискалният съвет препоръчва да се преразгледа необходимостта от периодичното удължаване на мярката по прилагането на намалена ставка на ДДС за ресторантьорски, кетъринг,  туристически услуги и спортни съоръжения, в посока към окончателното й отпадане.
Прилагането на мярката за нулева ставка на ДДС за хляб и хлебни изделия през 2022 г. не постигна целта заради която бе въведена, но пък се очаква да доведе до загуби от 82,7 млн. лв. за 2023 г.

За повече финансови новини и други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook, за да не пропуснете нищо интересно от Pariteni.bg