Последният Макроикономически бюлетин – Пролет 2025 на Банка ДСК поставя фокус върху устойчивостта на българската икономика в условията на нарастваща глобална несигурност, породена от геополитически напрежения, протекционистки политики и динамика в международната търговия.
Въпреки предизвикателствата, България запазва стабилен растеж и положителна икономическа перспектива, като ключов двигател остават вътрешните фактори – потреблението, трудовият пазар и напредъкът към еврозоната.
През 2024 г. реалният БВП на страната е нараснал с 2.8%, като през последното тримесечие ръстът достига 4.1%, което поставя България сред водещите по темпове на икономическо възстановяване в Европейския съюз. За периода до 2027 г. се очаква годишният растеж да се задържи между 2.7 и 2.9 процента. Банката отбелязва, че този растеж е подхранван най-вече от частното потребление, което бележи ръст от 4.5% през 2024 г., както и от публичното потребление и инвестициите, които се възстановяват след спада от предходната година. Същевременно износът, който през 2023 г. е бил в застой, започва бавно да се възстановява, с прогноза за ръст от 3.9% през 2025 г.
МВФ с нова прогноза за България
Инфлацията, макар и значително по-ниска спрямо върховете от 2022–2023 г., остава в полезрението на анализаторите. През март 2025 г. годишният темп достига 4%, като ръстът е подхранван от по-високи цени на комунални услуги, хлебни изделия и администрирано регулирани стоки. Банката отбелязва, че в началото на годината някои рискове за ценовата стабилност се материализират, включително екстремни климатични условия, които унищожават част от земеделската продукция. Прогнозите за инфлация са ревизирани леко нагоре – за 2025 г. се очаква средногодишно ниво от 3.4%, а до 2027 г. се предвижда плавно намаление до около 2.3%.
Безработицата се задържа около 4%, а заетостта сред населението във възрастовата група 20–64 години достига 76.8%. Банката прогнозира, че реалният ръст на работните заплати ще достигне 8.5% за 2025 г., което е резултат от продължаваща индексация в публичния сектор и конкуренция за кадри в частния. Въпреки позитивната динамика, институцията изтъква сериозните структурни предизвикателства – свиваща се работна сила поради демографския спад и нуждата от повишаване на квалификацията чрез дигитализация и автоматизация.
Инфлацията под лупа: Данните до април ще решат съдбата на България в еврозоната
Въпреки ръста на доходите и разширяването на вътрешното търсене, инвестиционната активност в страната остава ограничена. През 2023 г. общите инвестиции са спаднали с близо 13%, а макар да се очаква възстановяване през 2025 г. (ръст от 3%), политическата несигурност и международната нестабилност оказват възпиращ ефект. Увеличението на запасите и разходите за отбрана са единствените сегменти с по-съществен принос, отбелязва банката.
Фискалната политика също се намира под натиск. Очакваният бюджетен дефицит за 2025 г. е -3% от БВП, а държавният дълг достига 24.2%, с прогноза за увеличение до 25% през 2027 г. Анализаторите изразяват опасения относно изпълнението на приходната част на бюджета и предупреждават, че при текущата динамика част от капиталовите разходи може отново да бъдат съкратени. Отбелязва се, че правителството разчита на ключови законодателни промени, за да спаси финансирането по Плана за възстановяване и устойчивост.
С особено внимание в доклада е разгледан процесът по присъединяване на България към еврозоната. Банката очаква положителна оценка за страната през лятото на 2025 г. Частният сектор вече е подготвен за прехода, а държавният показва напредък в ключови области, като се посочва, че основният макроикономически критерий – бюджетният дефицит – е на границата на допустимото, но все още под контрол.
Как ще се промени паричната политика у нас след приемане на еврото
Банковият сектор в България се характеризира със стабилност, висока ликвидност и активно кредитиране. През 2024 г. кредитите за домакинства са нараснали с над 21%, а тези за нефинансови предприятия – с над 10%. Лихвите по жилищните кредити остават ниски, докато при потребителските се наблюдава леко повишение. След приемането на еврото се очаква допълнителна ликвидност за банките, тъй като минималните задължителни резерви ще бъдат намалени значително – от 12% на 1%.
Относно външната търговия, България продължава да поддържа положително салдо, въпреки че през 2023 г. износът е намалял, а вносът се е увеличил. Банката изтъква, че това не оказва сериозен негативен ефект върху икономическия растеж, тъй като балансът по текущата и капиталова сметка остава стабилен. Преките чуждестранни инвестиции обаче отбелязват спад през последната година – от 8.4 на 5.7 милиарда лева – което анализаторите отдават на външната несигурност и конкуренцията от други страни в Централна и Източна Европа.
Макроикономическият анализ на Банка ДСК представя България като страна, която успява да поддържа макроикономическа стабилност в условията на глобални трусове. Основните рискове остават свързани с външната среда, недостига на работна ръка и бавното темпо на структурни реформи. Въпреки това, страната е на прав път към еврозоната, а позитивните трендове в потреблението, доходите и банковата стабилност създават предпоставки за продължаване на конвергенцията с ЕС.
За повече финансови новини и други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook или Google News Showcase