Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори АБРО настоя за диалог и координация във връзка с приетата на първо четене от депутатите забрана за реклами на хазартни игри в медиите. От Асоциацията призовават народните представители за организиране на незабавна дискусия с представители на хазартната индустрия и медии с цел обсъждане на най-точния и ефективен начин за ограничаване на рекламата на хазарт.
„Не считаме, че е правилно непосредствено преди предизборната кампания за избори за Народно събрание в последните работни дни на Парламента да се приемат толкова съществени промени в правната рамка, без разумен срок за дискусия”, отбелязват от АБРО.
От Асоциацията считат, че с пълната забрана на рекламата няма да бъдат постигнати изложените в мотивите цели. И предлагат промени, които да осигурят по-строга регулация на съдържанието и позиционирането на рекламата на хазартни игри.
Ето и пълния текст на становището:
АБРО отново заявява, че подкрепя изцяло мотивите на приетия на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за хазарта, внесен от народните представители г-н Йордан Цонев и г-жа Теменужка Петкова, в частта относно рекламата на хазартни игри. Многократно сме заявявали публично, че рекламата на хазартни игри трябва да бъде ограничена и отговорна.
Настояваме за диалог и координация при приемането на текстове, които имат значително влияние върху медиите, цялата индустрия, както и спорта. Призоваваме народните представители за организиране на незабавна дискусия с представители на хазартната индустрия и медии, с цел обсъждане на най-точния и ефективен начин за ограничаване на рекламата на хазарт, като считаме, че с пълната забрана на рекламата няма да бъдат постигнати изложените в мотивите цели.
За нас, като медийна индустрия, предоставянето на рекламни съобщения обезпечава финансовата устойчивост и независимост на медиите, което от своя страна е гаранция за свободата и качеството на медийните услуги. Рекламата е основен приход за телевизионните и радио оператори, но същевременно тя е важен комуникационен канал към зрителите и затова към ограничаването й следва да се подхожда много внимателно и отговорно. Забраната за законосъобразно информиране на потребителите за легалните хазартни оператори и техните услуги ще доведе до пренасочване на потребителите към нелегални хазартни интернет сайтове.
За сравнение след забраната на рекламата на хазартни игри в Италия се наблюдава ръст на нелегалния хазарт. Италия се даде за пример в публичните дискусии, но според доклад на La Gazzetta dello Sport стойността на залозите, направени от италианските потребители на черния пазар, се оценява на 25 милиарда евро годишно, като 18,5 милиарда евро от тази сума, или 75 %, се изразходват в нелицензирани уебсайтове за хазарт.
Според Европейската хазартна асоциация – EGBA е тревожно, че много италиански играчи залагат в уебсайтове, базирани извън ЕС, които не им предлагат дори базово ниво на потребителска защита.[2] Без достатъчно ниво на реклама, гражданите нямат реална възможност да направят разлика между лицензиран хазартен уебсайт, който прилага правилата за защита на потребителите в страната, и такъв, който не е лицензиран. Действията по прилагане на законодателството в Италия срещу операторите на черния пазар са се оказали недостатъчни и неефективни.
Считаме, че целите на законопроекта могат да бъдат постигнати с по-строга и детайлна регулация на съдържанието на рекламните съобщения в чл. 10 от ЗХ. Затова настояваме за обсъждане и създаването на добре обмислен и ефективен законопроект за изменение и допълнение на Закона за хазарта.
Отново напомняме, че такава дискусия е от ключово значение, за да се избегне преминаване на участниците в хазартни игри към незаконни доставчици, които не спазват правилата на ЗХ и останалото приложимо законодателство и при които няма гаранции за защита на непълнолетни лица и общо на потребителите.
В рамките на обсъждането в Комисията по културата и медиите от вчерашния ден медийната индустрия, и народните представители изразиха позиция на съгласие с необходимостта от по-строги правила по отношение на съдържанието и позиционирането на рекламата на хазартни игри. Както вече отбелязахме в нашето становище и на заседанието на ККМ, АБРО е активен участник в законодателните инициативи и инициативите за саморегулация на рекламата на хазартни игри в тази посока. През октомври и ноември 2023 г. АБРО взе участие в работна група в
Министерството на финансите, която имаше за цел да създаде по-строга регулацията на рекламата на хазарт в чл. 10 от ЗХ, с мерки и ограничения за постигане на целите за отговорна реклама, защита на потребителите и на ненавършилите пълнолетие лица. В рамките на работната група бяха изработени предложения за редакция на чл. 10 ЗХ с допълнителни ограничения по отношение на съдържанието и позиционирането на рекламата на хазартни игри. Предложенията не бяха внесени от Министерски съвет в края на м. декември 2023 г., когато в Народното събрание се обсъждаха и приеха предложенията за изменения на Закона за хазарта. Сходни текстове АБРО внесе за обсъждане в рамките на Националния съвет за саморегулация на рекламата – НСС – за допълване на Етичните правила за реклама и търговска комуникация на хазартни игри. Етичните правила са задължителни за организаторите на хазартни игри и медиите съгласно чл. 126г от ЗРТ и чл. 10, ал. 6 от ЗХ като изпълнението на нормите е скрепено с имуществени санкции по ЗРТ и ЗХ.
Изразихме готовност да представим и предложим на вашето внимание обсъжданите в работната група промени в чл. 10 от ЗХ.
В продължение на дискусията от вчера и във връзка с приемането на законопроекта на първо четене, изпращаме предложение за промени в чл. 10 от ЗХ, които да осигурят по-строга регулация на съдържанието и позиционирането на рекламата на хазартни игри.
„Чл. 10 (1) Забранява се:
1. пряката реклама на хазартни игри, включително рекламата на такива игри, насочена към малолетни и непълнолетни лица, както и изпращането на непоискани търговски съобщения на неограничен брой лица, в които се съдържа информация за хазартна игра;
2. външната реклама на хазартни игри, с изключение на рекламата, допустима по чл. 10, ал. 2, т. 4 и 5;
3. обявяването на размера на печалби и/или предметни награди и размера на бонуси в радио и телевизионни реклами и във външна реклама, както и обявяването на участник/участници в хазартни игри, спечелил/и награди и/или печалби;
4. участието в рекламата на хазартни игри на лица, които:
а) не са навършили 23 години;
б) са герои и образи от филми или програми, чиято основна аудитория са деца; и/или
в) са действащи журналисти – водещи на новини.
5. представянето на участието в хазартните игри като възможно решение на социални, образователни, лични или професионални проблеми; алтернатива на заетостта, решение на финансови проблеми или форма на финансова инвестиция, приоритет в живота, например пред семейството, приятелите, професионалните или образователни ангажименти;
6. позициониране на реклама на хазартни игри върху дрехи, екипировка или продукти, предназначени за малолетни и непълнолетни лица;
7. излъчването на телевизионна реклама на хазартни игри в часовия пояс от 6,00 ч. до 20,00 ч., освен в рамките на 10 минути преди, след и по време на излъчване на спортни събития и предаванията за тях;
8. излъчването на реклама на хазартни игри в програмите на Българското национално радио и Българската национална телевизия, освен излъчването на тиражите на игрите, организирани от Държавно предприятие „Български спортен тотализатор“ и самопромоционалните съобщения за тях и излъчването в рамките на 10 минути, преди и след, както и по време на излъчване на спортни събития и предавания за тях, при съобразяване на чл. 90 от Закона за радиото и телевизията.
(2) Допуска се обявяване, публикуването, излъчването или позициониране на:
1. наименование, вид и разновидност на игрите, условията на игрите, коефициенти, наименованието на предлаганите бонуси и наименованията на организираните допълнителни бонус игри;
2. регистрираната търговска марка на организатора, а при провеждане на мероприятие по ал. 3 и/или фирмата (наименованието) на организатора;
3. тегленията на тиражите;
4. реклама върху фасада на обекти с издаден за съответния вид игра лиценз за организиране на хазартни игри по този закон;
5. реклама върху външно изградени съоръжения тип билборд, находящи се на не по-малко от 100 метра от детски градини и училища по смисъла на Закона за предучилищното и училищното образование;
6. реклама върху спортна екипировка, спортни съоръжения, спортни зали, стадиони, басейни, материали и продукти на спортните федерации, клубове и сдружения, и организации, предназначени за ползване предимно от пълнолетни лица.
(3) Организаторите на хазартни игри, получили лиценз по реда на този закон, имат право да спонсорират мероприятия, програми, спортни платформи или предавания, подпомагащи или посветени на спорта, културата, здравеопазването, образованието и социалното дело.
(4) Забранява се публикуването, излъчването или разпространението на информация по отношение на хазартни игри извън посочената в ал. 2 и 3.
(5) Лицата, които публикуват, излъчват или разпространяват информацията по ал. 2 и ал. 3, са длъжни при подписване на договорите да изискват документи, доказващи, че организаторът на съответната хазартна игра има издаден лиценз за нея по реда на този закон.
(6) Като част от Националните етични правила за реклама и търговска комуникация се разработват специални правила относно рекламата на хазартни игри. Лицата, които публикуват, излъчват или разпространяват рекламата, са длъжни да публикуват на интернет страницата си Националните етични правила за реклама и търговска комуникация, включително за рекламата на хазартни игри. Лицата, които публикуват, излъчват или разпространяват рекламата, са длъжни да спазват правилата по предходното изречение.
(7) Всяка реклама на хазартни игри трябва да съдържа послание за разумно залагане/ отговорна игра. Визуалните рекламни съобщения за хазартни игри трябва да бъдат обозначени с визуален знак „18+“ през цялото време на излъчването или съответно позиционирането на рекламното съобщение.“
Във връзка с чл. 9, ал. 12 от внесения законопроект, считаме, че предложението следва да се обмисли във връзка със съответствието му с чл. 13 и чл. 17 от Закона за електронната търговия и чл. 8 от Регламент (ЕС) 2022/2065 на Европейския парламент и на Съвета от 19 октомври 2022 година относно единния пазар на цифрови услуги и за изменение на Директива 2000/31/ЕО (Акт за цифровите услуги) “На доставчиците на посреднически услуги не се налага общо задължение за наблюдение на информацията, която те пренасят или съхраняват, нито за активно търсене на факти или обстоятелства, указващи на незаконна дейност.” Считаме, че самите предприятия - интернет доставчици могат да дадат допълнителни разяснения и препоръки по отношение на по-добрата ефективност на процедурата за ограничаване на нелегалния хазарт.
Предложените по-горе промени в чл. 10 ЗХ, ще се осигурят по-строги правила за отговорна реклама при по-ефективна защита на малолетни и непълнолетни и насърчаване на отговорно поведение. Същевременно мерките ще бъдат пропорционални и целесъобразни.
Оставаме на разположение за обсъждане на законопроекта, с участието на заинтересованите браншови организации и организациите, които развиват социална дейност в сферата на хазартните зависимости, за създаването на добре обмислен и балансиран законопроект за изменение и допълнение на Закона за хазарта.
Не считаме, че е правилно непосредствено преди предизборната кампания за избори за Народно събрание в последните работни дни на Парламента да се приемат толкова съществени промени в правната рамка, без разумен срок за дискусия.
За повече финансови новини и други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook или Google News Showcase
Коментари
0