След десетилетия на политическо ангажиране и разочарования, българинът не само се дистанцира все повече от партиите, но и затвърждава скептицизма си към големите обществени проекти, като се затваря все повече в личния живот.

Това показват данни от национално представително проучване на "Алфа рисърч", проведено в периода 5-12 декември 2019 г. сред 1017 пълнолетни граждани. Изследването е част от тримесечния мониторинг на агенцията на обществено-политическите нагласи на българските граждани.

Сред работещите, осем от всеки десет е доволен от мястото, където работи. На другия край на скалата са инвестициите в образователно-професионалния и обществения живот.

Все още няма робот, който може да ни замени

Едва 26 процента, спрямо 27 на сто през 2018 г., са повишили образованието, квалификацията си, или са придобили нови умения. За 16 на сто /с 4 процента повече от 2018 г./, но все така в дъното на приоритетите, е участието в гражданска инициатива, кауза или протест.

Друга тенденция, забелязана от анализаторите, е, че без да се подценява значението на личните доходи, все повече хора се фокусират върху средата на живот в тяхното населено място.

istock
istock

Още в края на 2017 г. "Алфа Рисърч" регистрира факта, че за най-големите градове, за младото и средното поколение с високо образование и жизнен стандарт, вниманието върху средата започва да измества акцента върху доходите.

Европроектите вървят с корупция, убеден е българинът

Новото през 2019 г. е, че тази тенденция, тръгнала от София и няколко големи града, набира скорост и се разпростира във все повече места в страната.

Ако през 2017 г. фокусът върху доходите, спрямо този върху средата, е бил в съотношение 55 на сто към 29 на сто, сега вече е 46 процента към 35 процента, като вече заема водещо място във всички активни групи.

Демотивиращите резултати от гражданския натиск за промяна в принципите и качеството на управление намират отражение и тук, като едва 12 на сто твърдят, че на сегашния етап от живота им по-доброто управление на страната и постигането на повече справедливост са лични приоритети за тях, отбелязват още от "Алфа рисърч". Според тях онова, което можем да очакваме през 2020 г., е засилен граждански натиск именно по отношение на проблеми и казуси в локалната среда, където живеят хората, тъй като тя е най-силно изразената точка на пресичане между личния и общностния им живот.

От три до девет пъти ще сменят професия днешните ученици

Основните събития, с които българите ща запомнят отминаващата 2019 г., потвърждават вниманието на мнозинството от хората върху вътрешните проблеми и действия с пряко отражение върху личния им живот.


Като събития с най-значимо въздействие те посочват местните избори (38 процента) и хакерската атака срещу НАП (23 на сто). Брекзит, както и изборите за Европейски парламент, са задържали вниманието на между 12 и 16 на сто.

Действията на управляващите в различни сфери с по-пряк или дългосрочен ефект върху обществото, като изграждането на интерконектора с Гърция, опитите за рестарт на проекта АЕЦ "Белене", решението за закупуване на самолетите F-16, се оценяват в момента като значими от 12 до 17 на сто от анкетираните.

Личната равносметка на българите за 2019 г. продължава в общи линии позитивната тенденция, характерна за последните пет години. Двойно по-голям процент (33 на сто) оценяват изминалата година като по-добра за тях, отколкото тези, за които тя е била по-лоша (14 процента). Остава обаче най-значим делът (53 процента) на хората, които не виждат промяна в собствения си живот и възможности.

3 от най-големите финансови страхове на българите

Социолозите отбелязват интересен акцент - въпреки разтварящата се ножица между позитивни и негативни оценки, има известен спад както в едните, така и в другите. Положителните са намалели от 35 на 33 на сто, а отрицателните - от 19 на 14 на сто.

Анализът сочи, че оптимизмът намалява основно сред по-високо статусните групи, а песимизмът - сред по-нискостатусните, тоест по-богатите и по-младите са станали по-малко щастливи, а по-възрастните и по-бедните - по-малко нещастни, обобщават от агенцията.

istock
istock

Най-значим спад има във възрастовата група на 55-60 годишните, на които предстои преминаването в друг житейски етап, пенсионния, с всички произтичащи от това промени в индивидуалния стандарт.

Koи са 3-те финансови капана, в които попадат по заможните хора у нас

Оценките за икономическото състояние на страната се вписват в същата логика - бавно подобрение (до 18 на сто), но негативните (28 на сто), както и неутралните (54 процента) продължават значително да доминират над тях.

При очакванията, след 2015 г. мониторингът на "Алфа рисърч" показва двоен ръст на икономическия оптимизъм, достигайки и задържайки се на 40 на сто, който обаче четвърта поредна година не успява да се реализира.

Равносметката остава далеч под надеждите и това затвърждаващо се крушение между очаквания и реалност, особено сред хората между 45 и 60 г., започва да произвежда негативни психологически ефекти, които се отразяват и в общата равносметка за годината, коментират анализаторите.

За повече финансови новини и други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook, за да не пропуснете нищо интересно от Pariteni.bg