Вижте в кои марки сирене има най-много вода

В 87% (26 от 30) от тестваните търговски марки краве сирене е установено над 62% вода, а в 53% (16 от 30) от пробите водата е над 70%. Това показва изследване на „Активни потребители“.

Пълен списък с изследваните продукти вижте тук.

В таблицата е показано измереното водно съдържание на 30-те проби. При изискване на БДС за водно съдържание до 54% се вижда, че само една търговска марка покрива това изискване, при това ние имаме известни съмнения за този продукт (виж забележката*).

С жълт цвят са маркирани резултатите в диапазона 62 – 70%, а надвишаващите са оцветени в червено. В жълтият сектор са 10 марки сирене, а останалите (червените) 16 имат водно съдържание над 70%. Резултатът е шокиращ за нас и ще обясним защо в следващия абзац.

През годините „Активни потребители“ изследва различни показатели в сирената, но водното съдържание неизменно фигурира във всички тестове. През 2005 в нито една марка сирене не е установено наличие на над 62% вода.

През 2008 година процентът на оводнените сирена е 4,8, през 2011 е 42%, през 2016 е 27,8%. В настоящето изследване *Сиренето марка „Пазарджик“ със себестойност от 4,40 лв/кг съдържа 50,7% вода.

Най-вероятно този продукт е сглобен с използване на хидрогенирана мазнина/палмово масло, което е друга основна техника за производство на имитиращо сирене, многократно откривана и дискутирана в нашите предишни изследвания, твърдят от „Активни потребители“.

Експертите обясняват защо производителите добавят вода в сиренето. Отговорът е прост – заради себестойността. Колкото по-малко мляко се използва за направата на 1 кг сирене, толкова по-голяма е печалбата на производителя.

Допълнително, наличието на повече вода в храните не се възприема толкова негативно от потребителите, поне не колкото влагането например на палмово масло и за много хора това е безобидна измама.
 

Методи за задържане на повече вода в сиренето:
 
Технологични – това са случаите, когато сиренето не зрее достатъчно или когато нарязаните буци не се отцеждат и пресоват. По този начин не може да се постигне драстично повишаване на водното съдържание.
 
Влагозадържащи химикали – са например нишестетата и различни полизахаридни технологични добавки и гелосващи/желиращи агенти (Е номера). Повечето от тях са разработени за сладкарската промишленост но се прилагат и от производители искащи да вкарат вода в сирена и месни продукти. Понякога за тази цел се използват и растителни протеини и различни соли или комбинации от всичко изброено.
 
Нетрадиционни ензимни препарати – при производството на сирене се добавят ензими за коагулация на протеините. Това е традиционна стъпка. През последните години в млекарския сектор навлизат обаче ензими с много по-различна функция.

Основен представител на „иновациите“ е трансглутаминазата. Този ензим вместо да разгражда млечните протеини, което спомага за по-доброто храносмилане от хората, има коренно различно действие. Трансгутаминазата образно казано омрежва белтъците.

Тя свързва веригите на отделните протеини в едно цяло. По този начин продукта става механично по-здрав и задържа повече вода без да се разпадне. От практическа гледа точна се получава „сирене“ от по-малко суровина, вместо мляко там има вода. Заедно с това трансглутаминазата консервира продукта, като пречи на традиционните ензими наречени протеази и млечно-киселите бактерии да разграждат казеина на млякото.

Опасна ли е водата в сиренето?
 
За хората приемането на вода е нормален процес и затова рядко се замислят колко е важна нейната роля за качеството на храните. Количеството на водата в сиренето е изключително важен показател защото от него зависят биологичните и физико-химичните му свойства, твърдят от "Активни потребители". Според тях малка промяна в съдържанието на вода може да доведе до драстични изменения в качеството и безопасността. Разбира се, водата в случая е и едни спестени пари за производителя. Повишаването на водата в сиренето е опасно поради следните причини:
 
 Нарасналото водно съдържание активира нежелателни химични процеси в млечните продукти. При тях се образуват вредни, а понякога и токсични и канцерогенни химични съединения. Колкото повече е водата, толкова по-бързо протичат тези реакции и нарастват рисковете за потребителите.

Проверяват сиренето и кашкавала по магазините в София

В сирената обикновено се развиват млечно-кисели бактерии и се подтискат болестотворните такива. Промяната в съдържанието на водата измества равновесието между бактериите и позволява растежа на нетипичини за сиренето микроорганизми. Някои от тях може да са патогени, опасни за здравето на потребителите.

Както споменахме по-горе, за да се задържи водата в сиренето се използват редица химикали и ензими, всичките нетрадиционни за млечните продукти. Дори когато са разрешени за влагане в други храни, не е напълно ясно дали са подходящи за сирене. Научни изследвания по тези проблеми липсват, защото официално те не се използват по този начин.

Затова всяко нарушаване на класическите технологии трябва да се прави внимателно и след предхождащи проучвания. За съжаление, у нас единствените изследвания на тези „иновации“ изглежда са на тема колко пари могат да се спестяват.

Настоящото изследване показва, че добавянето на вода в сиренето е изключително масово и на практика вече засяга почти всички търговски марки в ценовия диапазон под 10 лева, обясняват от „Активни потреители“.

Към настоящият момент това се очертава като най-новата мода в млечния сектор, измествайки от лидерската позиция влагането на хидрогенирани мазнини/палмово масло. За да се опази здравето на голяма част от българското население трябва да се отговори решително. 

Какво означават Е-тата в етикетите на продуктите

Според тях е нужна промяна в изискванията за етикетиране, с които да се въведе задължително изписване на водното съдържание при всички млечни продукти. Лабораторни анализи на водното съдържание се правят и сега но информацията не се представя на етикетите. Това трябва да се промени! Допълнително е необходимо да се повиши честотата на лабораторните анализи за водно съдържание. При средна цена на проба в диапазона 10-12 лева/проба този анализ няма да натовари по никакъв начин производителите.

На практика „сирене“ с водно съдържание над 62% се произвежда по различна технология от класическата, обяснява от асоциацията. В такъв продукт се добавят нетрадиционни химикали и ензими. Те предлагат  „сирене“ с водно съдържание над 62% да се класифицира като имитиращ млечен продукт. Съответно той трябва да се търгува на щандовете за имитиращи млечни продукти заедно с ментетата с палмово масло. Тази промяна може да се въведе веднага с трансформация в Наредбата за млечните продукти.

При водно съдържание на „сирене“ от над 70% изключително нарастват рисковете за безопасността на потребителите. Подобно „сирене“ трябва да се забрани за продажба в търговската мрежа, настояват от организацията.

За повече финансови новини и други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook, за да не пропуснете нищо интересно от Pariteni.bg