Саламът ще скочи с 25%, ако в него се влага месо. Прогнозата направи пред „Телеграф“ д-р Андрей Велчев, председател на сдружението „За достъпна и качествена храна“.

Той коментира, че искат месото, което се влага в производството на колбаси, да се прави ръчно от хората, работещи в цеховете, а не да се използва кашата, която се добива от механично отделеното месо от кости с помощта на употребата на машина.

„Основният дебат е какво представлява крайната суровина, която се влага в кренвирши, салами, наденици. Машинно отделеното месо означава вида на животните, от които е получено, и съотношението на тъканите в него и дали се отразяват благоприятно или не върху хранителната стойност на месото.

Вярно ли е, че българите плащат най-висок ДДС върху храните

В единия се съдържат основни хранителни вещества, а в другия костната и хрущялна смес, която попада в най-масовите колбаси – салами, кренвирши от месо, които никак не са от месо, а са продукт, който се получава от костите и труповете на животните“, коментира той.

Решението на този проблем е информирането на потребителите. Друг проблем е реализирането на зелената сделка. Според него изискванията за България трябва да са различни от тези за другите европейски страни или те да са специфични за всяка държава. 

Ръководителят на катедра "Технология на месото и рибата“ в Университета по хранителни технологии в Пловдив проф. чл.-кор. Стефан Драгоев коментира пред „Телеграф“, че това искане не е изпълнимо.

istock
istock


„Д-р Велчев иска всичко да бъде занаятчийско производство, традиционно. Това е прекрасно, но този вид производство е малко и има локален характер на задоволяване на клиента. Цената му е много висока“, заяви той. Според него хората от малките населени места, както и възрастните, няма да могат да купуват тези скъпи стоки. 

Мрежа

Проф. Драгоев коментира, че именно заради това в хранителните вериги имат различни брандове, за да могат потребителите да пазаруват според финансовите си възможности. Той разказа, че производителите се съобразяват с изискванията на магазините, които дори поставят условие и за годността на продуктите.

От какво се правят българските консерви

„Като отидете в магазина, всичко се продава опаковано и навсякъде се търси срокът на годност да е максимално удължен“, каза специалистът и даде пример с охладена пържола, която има годност от 7 дни, а при опаковане може да се използва до 2-3 седмици.

Проф. Драгоев подчерта, че единствено нашите производители са задължени да посочват всичко вложено в даден продукт съгласно Регламент 1333 на ЕС и в тази връзка българският потребител е информиран. Той подчерта също така, че храните в магазините са безопасни за консумация, а също така това се гарантира и от Хасеп система. 

istock
istock


Вегани 

Стана ясно, че следващия месец в Брюксел от сдружението „За достъпна и качествена храна“ ще присъстват на конгрес в Брюксел, където ще се обсъди бъдещето на наименованията на веган продуктите, тъй като до момента е било забранено да се етикетира пържола като веган. Сега това може да се превърне в реалност, която обаче ще се определя от всяка една от страните членки.

Основни храни поскъпват отново

Преди да заявят позицията си, от сдружението ще проведат анкета и ще се допитат до българските потребители. Д-р Велчев призова за активно участие в анкетата на wwww.zdkh.bg, за да може потребителите в България да са чути.

Според проф. Драгоев е недопустимо да има веганска луканка или вегански бургер.

„Не съм против да ги има на пазара, но не може да го наречете луканка, защото подвеждате потребителя“, коментира той. 

За повече финансови новини и други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook  или Google News Showcase