Българските политици почти единодушно заявяват, че България трябва да ускори присъединяването си към еврозоната. Но ситуацията в Гърция повдигна доста въпросителни по отношение на ползите от еврото.

Ларс Кристенсен, редактор в Market Moneratist проучва промените в икономическия растеж и дълга на две групи от европейски страни - тези, които имат плаващи валутни курсове и тези, които са част от еврозоната, или подобно на България и Дания, са въвели валутен борд с фиксиран курс спрямо единната валута. Контрастът между двете групи е забележителен.

От обвързаните с еврото страни близо половината имат по-ниски нива на реалния брутен вътрешен продукт, отколкото през 2007 г.

В същото време всички държави с плаващи валутни курсове регистрират реален – претеглен през инфлацията, икономически растеж за последните 7 години.

Дори и Исландия, която трябваше да се възстанови от пълен икономически крах, както и затъналата в структурни проблеми Унгария, въпреки че регистрират по-малки увеличения на БВП, се справят по-добре от държави като Холандия, Финландия и Дания.

Между 2007 г. и 2015 г. икономиките на държавите с плаващи валутни курсове са растели средно пет пъти по-бързо от тези обвързани с еврото. Общият БВП на първите е нараснал със 7.9%, а на вторите, с едва 1.5%.

Дори ако извадим от сметката своеобразните икономически тигри като Турция, Румъния и Полша, данните остават безпощадни към страните от еврозоната, България и Дания. Икономиките с плаващи курсове са нараснали с общо 6.5%.

Що се отнася до дълга и тук еврото създава сериозни проблеми. Съотношението на брутния държавен дълг спрямо БВП на страните, обвързани с еврото, се е увеличило с повече от 25 процентни пункта за последните 7 години.

Междувременно задълженията на държавите с плаващи валутни курсове са се покачили с малко над 10 пр. п. като дял от БВП.

Еврото създава много проблеми...