В Европа има повече от 1 млн. свободни работни места и голяма част от тях са в отрасли, свързани с информационните и комуникационните технологии. На фона на 25 млн. безработни тази цифра не изглежда голяма, но тя всъщност показва рязкото разминаване между съвременното образование и реалните нужди на бизнеса.

 

Свободните работни места са налице, просто няма кой да ги запълни. Универсалният достъп до образование, независимо от доходите е едно от най-големите постижения на демократичните общества. Проблемът е, че образователните системи вече не успяват да задоволят бързо променящите се нужди на икономиката.

 

Всъщност се случва нещо плашещо - училищата и университетите не могат да гарантират на децата от домакинства с по-ниски доходи, същия старт в живота, като на тези с по-заможни родители.

 

Така дефектите на образователната система водят до засилване на неравенството в обществото с всички последствия, като органично потребление и социални проблеми.

 

Това се случва в цяла Европа, но в България кризата на образованието е може би най-очевидна. Подобно на други държавни функции, които изискват дългосрочно планиране и партньорство с частния сектор, като здравеопазването и изграждането на обществената инфраструктура, образованието става все по-политизирано.

 

Училищата са жертви на изборния цикъл. Всяка следващата власт ги включва в приоритетите си и след това ги оставя, намирайки си по-удобни и лесни сектори за реформиране.

 

А т. нар. реформи дори не стигат до повърхността на основните проблеми в системата. Като подготовка за намиране на работа, училищата са почти изцяло безполезни. В същото време България пада все по-надолу в международните образователни класации, дори по отношение на основни неща като способността на учениците да се изразяват и математическата грамотност.

 

Всеки признава необходимостта от политически консенсус, истински диалог с бизнеса и дългосрочно стратегическо планиране.

 

Но така и не се стига до смислена и устойчива реформа, която да подготвя младите хора с умения, за да успеят да се развиват в живота. Всяка година проблемите на образованието остават нерешени и системата постепенно създава предпоставките за дългосрочен икономически спад, поради сериозните дисбаланси на пазара на труда и човешкия капитал.

 

Необходимостта от реформи никога не е била по-спешна. Пазарът на труда се трансформира с ужасяваща скорост, като подкопава традиционните източници на доходи и заетост. Ако си мислите, че след 12 години, когато започващите сега училище се дипломират, структурата на заетостта ще е същата, дълбоко се заблуждавате. Интернет с новите технологии е на път изцяло да промени начините, по които хората използват уменията си в работния процес. А тези без специфични и търсени умения ще бъдат зле платени, черноработници, като работните им места ще са под постоянната заплаха на технологичната революция.

 

В началото на XX век автомобилът променя изцяло света само за няколко десетилетия. Технологиите на XXI век действат много по-бързо.

 

На Световния икономически форум в Давос, Ерик Шмид, главен изпълнителен директор на Google, определи техническата революция като "състезание между компютрите и хората". Според все повече проучвания новите технологии са довели до загубата на далеч повече работни места, отколкото всички други промени на пазара на труда.

 

Този процес е в основата на застоя на доходите в САЩ и еврозоната. Истината е, че все още много хора работят в нереформирани сектори, като класическите индустриални предприятия. Те постепенно губят битката с роботите и са принудени да извършват нископлатен неквалифициран труд, защото уменията им не отговарят на новите реалности. Така делът на т. нар. работещи бедни расте в глобален мащаб, но най-бързо в развитите страни.

 

Къде е България на този фон? Разрушителният ефект от прехода имаше и своето положително въздействие. На практика страната ни вече е преминала през по-голямата част от това, с което светът се сблъсква в момента.

 

Промишленият сектор успява да създава все по-малко работни места и все повече се появяват в сектора на услугите. Този процес е следствие не само от по-високия стандарт на живот и засиленото потребителско търсене, но и от навлизането на новите технологии. А дори и в сектора на услугите цели професии на практика биват заличавани от технологичната промяна. Толкова за бляновете на сегашното българско правителство за реиндустриализация на икономиката.

 

В крайна сметка новите технологии също се превръщат в генератор на работни места, но за това повече хора трябва да имат необходимите нови умения.

 

Разграбването на прехода разруши голяма част от българската индустрия. Сега в нашата икономика има свободно пространство, но за да бъде оползотворено то е необходима спешна реформа в образователната система.

 

Няма друг начин държавата да се пребори в дългосрочен план с младежката безработица. Само 39% от българите до 29-годишна възраст са заети, а повече от половината хора без работа в страната са дългосрочно безработни. Проблемите на пазара на труда ще се задълбочават с времето, ако не бъдат взети мерки сега.

 

Всяко отлагане на реформите в образователната система ще води до нови безработни или работещи бедни в бъдеще. Перспективите за развитие на българската икономика не могат да се базират на надежди за инвестиции или ресурси, а само на развитието на човешкия капитал на страната.