Има няколко определения на финансова репресия, като и репресиращите и репресираните са склонни да виждат нещата по различен начин.

Но финансовата репресия обикновено включва запазване на лихвените проценти под естествените пазарни равнища в полза на кредитополучателите за сметка на спестителите. Кредитополучателите често са правителствата, а в много развиващи се икономики държавата финансира своите екстравагантности с евтини вътрешни кредити, докато банковите вложители получават нищожна доходност.

Но в последните седем години, тъй като централните банки в развитите страни потискат своите основни лихви на нулеви нива, ставаме свидетели на Първата световна финансова репресия.

В неотдавнашен доклад от застрахователния гигант Swiss Re пресмятат кой печели и кой губи в резултат на тази безпрецедентна ситуация, породена от упоритостта на Федералния резерв на САЩ, Европейската централна банка и Банката на Англия да направят всичко възможно за запазване на ценовата стабилност.

Наистина политиките на нулеви лихвени нива и количествени улеснения ограничават дефлацията и насърчават икономическия растеж в момент, когато търсенето е слабо.

Ниските лихви обаче също така помагат на правителствата да финансират дълговете си много евтино. Освен това, докато светът влиза в осмата си година на финансова репресия, неочакваните последици от безпрецедентното състояние на глобалните финанси започват да се проявяват. Това е ясно видимо на фондовите пазари, където рекордните цени на активите се редуват с периоди на силна волатилност.

Финансовата репресия освен това прави богатите, тези които инвестират парите си, вместо да го държат в банките, по-богати. Така феноменът увеличава икономическото неравенство, а и риска от по-висока инфлация в бъдеще.

В много пазари на недвижими имоти по света цените вече са на рекордно високи нива, по-високи дори отпреди кризата през 2008-2009 г.

Съотношенията на цените на акциите към печалбите на компаниите, търгувани на на водещите световни фондови борси, също са на исторически високи нива.

А обемът на дълга, частен и държавен, в глобален мащаб никога не е бил толкова голям.

Според Swiss Re, "паричната политика на закупуване на активи от централната банка утежнява икономическото неравенство чрез инфлация на цената на собствения капитал"...

Най-богатия 1% от американските домакинства са увеличили с 50% финансовото си богатство, 90% са добавили само 12% към парите си през последните години. А най-бедните 20% са станали още по-бедни.

Не е изненадващо, че централни банки не харесват този аргумент. Но дори те приемат, че политиките им водят до надуване на балони на финансовите пазари. Ниските лихви принуждават големите, традиционно консервативни инвеститори, като пенсионните фондове, да играят много по-рисково, тъй като доходността, която реализират и съответно пенсиите на бъдещите пенсионери, зависят най-вече от цените на облигациите.

Другото голямо икономическо изкривяване произтича от регулациите, приети в отговор на световната финансова криза. Налагането на по-високи капиталови изисквания тласка банките към купуване на повече държавен дълг, за сметка на кредитирането за частния сектор. Повечето страни по света все още не са успели да се върнат към нивата на преки инвестиции отпреди кризата и не изглежда, че скоро ще го направят.

От Swiss Re предупреждават, че връщането към "нормалните" лихвените проценти може да се е забавило твърде дълго...