Българинът е най-лошият потребител в Европейския съюз. Потреблението му е с 51% под средното, показват данните на Eurostat.Дори румънците ни изпреварват, като потребяват с 5% повече от нас.

Логично е, хората в най-бедната държава в ЕС, които получават най-ниските заплати, да потребяват най-малко.

Данните не просто показват колко продукти купува всеки един от нас, но какво е общото му потребление на стоки и услуги, платени от него или от държавата.

Реалното индивидуално потребление се смята за най-точния измерител на материалното богатство на домакинствата. При него се вземат предвид всички потребени стоки и услуги, независимо дали се плащат от хората, държавата или неправителствени организации.

Така в сметката влизат разходите за здравеопазване и образование, които в България уж са безплатни.

Най-високо потребление имат жителите на Люксембург и Германия. Те са и сред лидерите в класацията за БВП на човек, измерен по паритет на покупателната способност.

България и тук е последна, като произведената продукция е едва 47% от средното ниво в ЕС.

Данните дават отговора на въпроса защо чуждите инвеститори не идват в страната ни, въпреки рекордно ниския за Европа корпоративен данък от 10%. Българският пазар е твърде малък, а заради негативните демографски тенденции и твърде безперспективен. Заради ниските доходи, голяма част от потребителското търсене е насочено към стоки и услуги от първа необходимост, докато продуктите в по-висока добавена стойност са привилегия.

Единственият начин това да се промени е да се повишат доходите, но при малкия пазар единственото конкурентно предимство на икономиката са ниските разходи за труд. Как да се излезе от този омагьосан кръг?

Описаната ситуация не е типично българска, нищо, че ние българите се мислим за уникални. Това, което се случва в момента в България вече се е случвало на много страни по света.

В развитието на икономиката има два ключови момента. Първият е, когато брутният национален доход, разпределен на човек от населението, надхвърли границата на бедността, която условно може да се определи като 1 000 долара, претеглени през паритета на покупателната способност по цени от 2005 година. Тогава икономиката се превръща от аграрна в развиваща се.

Вторият момент е, когато брутният национален доход на човек скочи над границата от 10 000 долара и ако той продължи да расте и след това икономиката става развита. Това е пътят извървян от страни като Германия, САЩ и Япония.

Преминаването през тези два ключови момента от икономическото развитие обикновено е свързано с кризи и несигурност.

Има много примери, основно в Африка, от втората половина на XX в., как държави остават аграрни и не могат да влязат в пътя на индустриализацията. Това е капанът на ниските доходи.

Капанът, в който се намира България е на средните доходи. Когато брутният национален доход на човек надхвърли 10 000 долара, това обикновено означава, че в страната се е формирала средна класа, че делът на земеделието в икономиката е намалял за сметка на индустрията и че секторът на услугите расте и се развива с бързи темпове.

Капанът на средните доходи е много труден за прескачане. През 50-те и 60-те години на XX век той щраква и за редица страни в Южна Америка, нито една от които не успява да го прескочи. В момента, например Аржентина за втори се опитва да се справи с това предизвикателство.

Просперитетът на Аржентина се дължи на износа на суровини, необходими по време на Втората световна война и при възстановяването на разрушена Европа след това. Но когато цените на суровините започват да падат, с тях се срива и аржентинската икономика.

На фона на глобалната финансова криза, разтърсила развития свят през 2008 г. и благодарение на милиардите, изливани в САЩ от банката на Федералния резерв, които доведоха до поевтиняване на капитала и увеличаване на ликвидността в глобален мащаб, много развиващи се икономики стигнаха до капана на средните доходи. Сред тях са Китай и Турция.

Гърция също се провали. За около десетилетие финансираните с дълг и европейски средства публични разходи създаваха илюзията, че страната е преодоляла капана на средните доходи. Но финансовата криза разкри истината, а именно, че Гърция все още е развиваща се икономика.

Турция в момента тества капана на средните доходи. През 2011 г. брутният национален доход на човек от населението в южната ни съседка надхвърли 10 000 долара.

В Китай това се случи през 2010 г. и оттогава светът очаква твърдото приземяване на китайската икономика.

Капанът е свързан с факта, че в даден момент разходите за труд достигнат нива, при които инвестициите в производствен капитал стават по-изгодни от инвестициите в работни места. Само че повечето компании просто преместват производството си в друга, по-евтина, развиваща се икономика или пък ограничават новите капиталови вложения и насочват инвестициите си към други пазари. Ето защо наличието на местна, работеща индустрия, независима от чуждите инвеститори е от ключово значение за прескачането на капана.

Ако скокът не успее, икономиката обикновено влиза в рецесия и продължителен период на застой. През това време доходите на населението намаляват, конкурентоспособността на производството нараства, в даден момент инвеститорите се връщат и следва нов опит да се прескочи капанът. България падна в него през 2008 г... Статията продължава тук.