КНСБ подкрепя напълно идеята, че следва да се подобри контролът от страна на държавните институции и да се води по- ефективна борба срещу всички форми на избягване на осигурителни задължения, в т.ч. чрез прилагане на т.н. граждански договори, когато  се уреждат правоотношения, които по своята същност са „трудови“. Но ще се въздържим от подкрепа на този текст по няколко принципни съображения.

Това се казва в становище на синдиката по предлаганите промени в няколко данъчни закона от Министерство на финнасите.

От КНСБ не приемат подхода, при който с преходни и заключителни разпоредби на данъчен закон се правят промени в Кодекса за социално осигуряване. Второ, съгласно чл. 36, ал. 1, т. 4 от същия Кодекс, проектите на нормативни актове по Държавното обществено осигуряване, каквото е несъмнено изменението в чл. 4 КСО, се утвърждават от Надзорния съвет на Института, нещо което не е сторено. Наред с това има твърде много “технически” неясноти относно правата и задълженията на лицата за периода на действие на прикритото трудово отношение, както и тези на работодателите им, пише в становището.
 
„На второ място, имаме известни притеснения относно разширяването на изискванията за предоставяне на информация за необлагаемите индивидуални доходи. Както е известно, според чл. 24, ал. 1 ЗДДФЛ, необлагаеми доходи са такива доходи като безплатната храна и/или добавки към нея, предоставени в натура; безплатната предпазна храна и противоотровите – също в натура; стойността на специалното работно облекло и личните предпазни средства; стойността на работното, униформеното и представителнто облекло; командировъчните пари (пътни, дневни и квартирни), вноски на работодателя за доброволно осигуряване и мн. други.

Възниква въпросът за какви цели ще се ползва тази информация и ще има ли тя негативно въздействие върху политиките на социална подкрепа. Това за КНСБ е много важен въпрос, на който не намираме достатъчно адекватен и точен отговор. Нещо повече, считаме, че социалните ангажименти на предприятията/работодателите не бива да се ползват като претекст за някакво отстъпление от ангажиментите за социална подкрепа от страна на държавата. Ето защо на този етап КНСБ ще се въздържи от подкрепа и по този въпрос“, посочват от синдиката.

istock
istock

Относно промените в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, станала известна като донос срещу бонус, от синдиката поставят следните въпроси:

    При наличието на вече съществуващ механизъм за известяване от страна на гражданите за нередности, свързани с укриването на публични задължения, въвеждането на допълнителен такъв дали няма да доведе до дублиране на законодателни текстове?

    Също така идеята за стимулирането на подаващия сигнал с материална придобивка (под формата на парични средства) може да провокира користни действия от страна на определена част от обществото.

Предлагат увеличение на осигуровките по граждански договори

    Публикуваната идея в проекта на ДОПК за получаването на допълнителни приходи за предоставена информация противоречи на принципната концепция, че подаването на сигнал от страна на отделния гражданин към съответните органи (когато последният има информация за нередности, свързани с укриването на публични задължения), е безкористен акт, който е следствие на желанието му да изпълни своя граждански дълг.

    Не би било твърде пресилено да се заключи, че получаването на нещо в замяна на извършен гражданския дълг води до разрушаването на устоите на едно демократично общество.

    На следващо място санкцията за лицето, подаващо неверен сигнал, е несъразмерно малка спрямо потенциалните вреди, които неговото действие може да нанесе на лицето (ФЛ и ЮЛ), срещу което е той е подаден.

istock
istock

    В представените мотиви не е отразен какъв допълнителен капацитет от проверяващи лица ще е необходим за осъществяването на тази дейност, ако се реализират очакваните от вносителя резултати – а именно да се повиши „активността на гражданите в дейностите по съдействие на данъчната администрация за установяване на укрити доходи и данъчни измами“.

    Също така не са известни и допълнителните финансовите средства, които ще постъпят в НАП и дали ще се намери решение на казуса за баланса между усилията за контрол и реалната събираемост (ефектът на т. нар „несъответствие“ между ресурс и резултат).
На база на изложените аргументи КНСБ не подкрепя така предложените текстове в ДОПК и счита, че този текст не трябва да става част от българското законодателство.

За повече финансови новини и други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook, за да не пропуснете нищо интересно от Pariteni.bg