Научиха ли си урока държавните институции след случая с НАП

Научиха ли урока и повишиха ли сигурността си държавните институции след случая с изтичането на данни от НАП. Мирослав Стефанов - председател на Българската асоциация по киберсигурност и Ростислав Петров - председател на Българската асоциация на сертифицираните етични хакери коментираха пред БНР, че по принцип няма система, която да е абсолютно защитена.

Според Ростислав Петров Съветът по киберсигурност работи вече по-добре, откакто се оглавява от вицепремиера Марияна Николова и обясни: 

"Това, което започна да се случва е, че държавата потърси мнението на външни специалисти (от частния сектор - бел.ред.)". 

Изпълнени са част от мерките след хакерската атака в НАП

"Трябва да има обучение в дигитална хигиена всички - от децата до служителите в институциите. ... Втората опорна точка - структурата - се отнася за държавните институции, в които има отдели, отговарящи за сигурността, те трябва да бъдат специализирано обучени". 

Стефанов беше категоричен, че отговорност трябва да се търси единствено от хора, които са пряко свързани и отговорни за сигурността в дадената институция.

"При евентуално изтичане на информация не трябва да се искат оставки на хора, които не са пряко свързани със сигурността на държавата и те да отговарят за други, които са на по-ниско ниво". 

Лов на хакери

Според Мирослав Стефанов има системи за хващане на хакери. В информационната сигурност има към 77 сертификата - инженерни и мениджърски. Те са на стойност от 5000 до 10000 долара.

Куриери ще проверяват пратки за акцизни стоки

"За всички нива трябва да има хора, които са на определена степен обучени".

Ростислав Петров уточни, че в Пловдивския университет предстои да стартира магистърска програма, която включва киберсигурност.

За първи път в тази програма се включва и проактивната киберсигурност, която като предмет е етичното хакерство".

Магистърската програма е създадена от двете асоциации - по киберсигурност и тази на сертифицираните етични хакери.