Гражданите и фирмите вече може да избират дали първо да платят данъците или осигуровките си. Плащанията на налози към бюджета от началото на март се извършват по 4 различни банкови сметки към съответната териториална структура на НАП. 

Първата сметка е за централния бюджет - по нея се превеждат всички задължения за ДДС; годишни и авансови вноски по ЗКПО, включително данъци при източника; данъка върху доходите на физическите лица и др. данъци. 

По сметката се превеждат и глоби и санкции, наложени от НАП, както и лихвите по просрочени задължения към централния бюджет. 

Втората банкова сметка е за социално-осигурителни фондове - за вноски за ДОО от осигурителите и самоосигуряващите се, включително лихвените плащания. 

Третата сметка е за вноски към здравната каса - за вноски за здравно осигуряване от осигурителите и самоосигуряващите се, включително лихвите. 

Четвъртата сметка е за вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване. За всяка от четирите сметки важи принципът за погасяване първо на най-ранното по падеж задължение. Това правило важи за всеки отделен вид задължение (данък, осигурителна вноска и т. н.). 

Това означава, че ако има непогасени задължения за ДДС за три месеца и бъде внесена сума, която покрива само една от трите вноски, то тя ще погаси най-старото задължение. Същото е положението, когато има непогасени различни данъчни задължения, като корпоративен данък, данък върху доходите и ДДС. 

Друга съществена промяна от началото на март е премахване на досегашния принцип при подадена декларация и наредено плащане, преди изтичането на крайния срок за това сумата по плащането да се визуализира като надвнесена до настъпването на падежа и да се обвързва със задължението едва при настъпване на крайния срок за плащане. Вече всяко наредено плащане, срещу което има задължение, се обвързва автоматично, без да се изчаква изтичането на крайния срок за плащане. 

За всеки отделен вид задължение (данък, осигурителна вноска и т.н.) се запазва въведеното от края на 2013 г. облекчение първо да се погасяват всички главници, а след това лихвите. Сроковете за плащане на налозите не се променят. Гражданите и фирмите могат да следят задълженията си и тяхното погасяване чрез електронните услуги на НАП, осигуряващи достъп през интернет до данъчно-осигурителната им сметка. 

Услугата на НАП за плащане на задължения с кредитни и дебитни карти чрез системата за онлайн разплащане Е-pay е актуализирана с новите банкови сметки. 

Платежни документи 

Попълването на платежните нареждания не се променя. В тях задължително, както и досега, трябва да се попълни информация за задълженото лице и наредителя, код за вид плащане и сумата с цифри и думи. Не е необходимо да се пише период, за който се отнася плащането, защото при постъпване на сумата, тя ще бъде обвързана със задължението с най-ранен падеж.

Новото е само, че от началото на март вече съществува различен код за вид плащане за всяка от 4-ите банкови сметки. Кодовете за вид плащане са: 

11 00 00 - за плащане на данъци (приходи на централния бюджет)

55 11 11 - за плащания за социално-осигурителните фондове към НОИ

56 11 11 - за здравни вноски (приходи към НЗОК) 

58 11 11 - за вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване 

Преходен период 

За гражданите и фирмите, за които към началото на март в данъчно-осигурителната им сметка има надвнесени суми, е предвиден преходен период от 3 месеца, в който могат да подадат писмено заявление, в което да заявят към коя от новите 3 сметки (за данъци, за социално-осигурителни или за здравни вноски) да бъде насочен наличният остатък. Лицата, в чиито данъчно-осигурителни сметки към началото на март няма надвнесени суми, не се изисква подаването на заявления или контакт с НАП. 

Най-често питате 

1. Какво ще стане, ако в преводното нареждане е попълнен код за вид плащане, който не съответства на сметката? 

Плащането към бюджета няма да бъде осъществено, тъй като всеки код за вид плащане трябва да отговаря на съответния приход в бюджета (данък, здравни и социални осигуровки, ДЗПО). 

2. Какво означава на практика промяната на неизчакване на падежа? 

Тази промяна дава право на лицата да погасяват задълженията си преди изтичане на крайния срок, което от своя страна дава право на избор (в рамките на определен период от време) кое задължения да бъде погасено. Този избор се осъществява чрез подаване на декларация. Например срокът за деклариране и внасяне на данък върху доходите на физическите лица (ДДФЛ), удържан от работници и служители, е 25-то число. Срокът за деклариране и внасяне на ДДС е 14-то число. 

Ако задълженото лице желае да плати задълженията за ДДФЛ преди ДДС, е достатъчно да подаде съответната декларация за ДДФЛ преди тази по ДДС и съответно да нареди необходимата сума. Така подадена на 3-то число декларация по ДДФЛ ще бъде погасена с преведена например на 4-то число сума, стига към този момент да не е подадена декларация по ДДС. Ако обаче са подадени и двете декларации и преведената сума не е достатъчна да погаси и двете задължения, ще се погаси първо сумата по декларацията по ДДС. 

 Месечните авансови вноски по ЗКПО се дължат до 15-то число на месеца. На първо число задължението се вписва в сметката и е готово за плащане. Ако задълженото лице желае обаче да плати първо ДДС, е достатъчно да подаде декларацията си по ДДС със срок за плащане 14-то число - в този случай първото постъпило плащане, ако не е в състояние да погаси и двете задължения, ще погаси ДДС. 

3. Продължават ли да съществуват заявленията за приоритетно погасяване на вноски за ДОО и здравно осигуряване от самоосигуряващите се? 

Да, запазват се правилата (познати от миналата година), по които самоосигуряващите се лица могат чрез подаване на заявление по образец да изберат кои задължения за здравни вноски и лични социално-осигурителни вноски желаят да погасят. Например, ако не са платени задължения на самоосигуряващо се лице за здравни вноски за 10 месеца, лицето може чрез заявлението да заяви, че иска да погаси само последните 3 месеца, независимо че падежите на тези задължения са по-късно от останалите.