Според отчета на Министерство на финансите събраните към края на октомври 2010 г. приходи от ДДС са в размер на 4,72 млрд. лв., което е 80,6% от прогнозираните годишни приходи, а спрямо всички данъчни приходи по републиканския бюджет е 44,1%. Това се казва в анализ на Ивайло Тасев, стажант в Института за пазарна икономика, публикуван в последния бюлетин на института.

В годините, предшестващи световната икономическа криза, в България са отчетени високи нива на растеж. Подемът се изрази както в повишаване на жизнения стандарт, така и в нарастващи постъпления в бюджета и стабилизиране на публичните финанси. Изпреварващият ръст на вноса спрямо износа и постоянно увеличаващото се потребление доведоха до скок на събираните приходи от ДДС и нарастване на техния дял в общите приходи на държавния бюджет, пише авторът.

Картината започна да се променя с началото на финансовата криза и това се потвърждава с данните за 2008 и 2009 г. Ако през 2008 г. данъкът върху добавената стойност осигури 46,4% от общите данъчни приходи, то през кризисната 2009 г. техният дял намаля до 44,7%. По-ниските приходи от ДДС през 2010 г., комбинирани с увеличените разходи, логично доведоха до значително нарастване на бюджетния дефицит през 2010.

В доклад от септември 2010 г. “ПрайсУотърхаусКупърс” изследва събираемостта на ДДС в страните от ЕС. Средното ниво на несъбраните приходи от ДДС за ЕС 27 е 12% от теоретично дължимите суми. В България нивото на показателя е 14% и несъбраната сума се равнява на приблизително 1% от БВП или 344 млн. евро. Най-добре справящите се страни са Естония, Люксембург и Ирландия. Най-зле е Гърция, където цели 30% от задълженията остават несъбрани.

Дефиницията на авторите на доклада за ДДС “дупката” включва измами с ДДС, изпадане в неплатежоспособност, схеми за избягване на ДДС, грешно попълнени декларации по ДДС. Т.е. има се предвид предимно целенасочени и организирани действия за избягване плащането или за източване на ДДС.

Един от най-ефективните начини за ограничаване на измамите с ДДС е използването на електронни фактури.

Електронни фактури

Въпреки че електронните фактури и разплащанията по електронен път работят доказано ефективно от няколко години, все още тяхното  разпространение в практиката е слабо. Използват се основно от частния сектор, но проникването им е все още недостатъчно, а в държавната администрация - символично.

В момента между 80% и 90% от фактурите у нас са на хартиен носител, като средната цена на електронната фактура е между 70% и 75% по-ниска от тази на хартиената. Тоест само от преминаването към електронни фактури,  държавната администрация и търговците могат да спестят значителни суми.

Друго предимство на електронната фактура са по-големите възможности за контрол.

Също така се намалява времето за решаване на спорове, касаещи датировка и параметри на сделките. Цялата информация е достъпна в оригинален вид до всички заинтересовани лица.  

Времето за комуникация между клиенти, доставчици и данъчна администрация намалява, а механизмът за следене на сделките от страна на бизнеса се опростява. Електронната фактура спомага за прякото използване на информацията, без да се изискват специални познания по счетоводство и финанси. Анализът е лесен и може да се  извършва без да е необходима помощта на счетоводните къщи.

Единственият недостатък на електронното фактуриране е първоначалната инвестиция, но в краткосрочен план тя се изплаща от спестените разходи за хартиени фактури, по-малкото използване на посредници и съкратените срокове на процедурите.

България е държавата в ЕС, която събира най-големи приходи от ДДС, измерени като дял от БВП - над 11%. Този факт прави бюджета сериозно зависим от приходите от ДДС и съответно много уязвим при спадове в постъпленията от данъка, обобщава в анализа си ИПИ.