Осем от 10 фризьори, или 80% от фризьорите и козметиците, крият обороти. Това съобщиха за „Монитор” от Националната агенция по приходите (НАП). Около 26 млн. лв. годишно са загубите за държавния бюджет от работещите в този сектор. 

От НАП посочиха още, че засилени проверки на салоните са започнали през миналата година, като проблеми има както при търговци в столицата, така и в цялата страна. Резултатът от дейността на приходната агенция е, че проблемните търговци са намалели с 4%. Този сегмент от сектора на услуги продължава да е високорисков, така че проверки от НАП ще има и тази година, обясниха още от агенцията. Инспекциите са в цялата страна, а конкретни резултати ще има през есента.

Основният начин за проверка е, като се изпрати инспектор в даден салон, който да седи през целия работен ден или няколко дни. След това се прави анализ с колко се е повишил оборотът в периода на инспекцията и се дава прогноза какъв е реалният приход на търговеца.

Таксиметровите услуги са още един бранш, в който масово се крият обороти. Според данни на НАП около 90 на сто от бранша са рискови, а по информация на финансовото ведомство близо 90 млн. лв. е щетата за бюджета. Националната агенция по приходите проверява средно 35 рискови сектора за икономиката.

Издаването на касови бележки в сферата на услугите е един от основните проблеми при борбата със сивата икономика, сочи и годишния доклад на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ). Според информацията им анкета сред работниците сочи, че това е основен фактор, който води до увеличаване на сивия сектор.

Разширяване на сивата икономика се отчита при неформално заетите през миналата година. Причината е продължаващата дълго време тенденция за увеличаване на минималните осигурителни прагове и минималната работна заплата с бързи темпове, които не отговарят на производителността.

Анализаторите от АИКБ посочват още, че все още има сектори, които пречат на борбата със сивата икономика.

Сред тях са енергетиката, образованието, здравеопазването, трудовата и медицинската експертиза, както и инвалидизацията на служителите. Това са много важни области, нереформираността им играе задържаща роля в борбата със сивия сектор, коментира проф. Стефан Петров от Софийския университет, който е изготвил анализа. 

Той допълни, че това са трудни промени и не могат да станат за ден, месец или година, а са въпрос на дългосрочни усилия. Според него не може да се градят илюзии, че нещата стават бързо и лесно и подчерта, че във всички тях са започнали промени, но предстои още много да се направи.

Другите причини, които пречат на изсветляването на икономиката, са външни, сочат данните на експертите. Сред тях са санкциите на ЕС към Русия, както и войната в Сирия. Бежанския натиск фокусира вниманието на администрацията върху въпроси свързани със сигурността, а не толкова върху чисто икономическите процеси. Анализаторите считат, че има сигнали санкциите да отпаднат, а надеждите са това да стане още тази година. това трябва да окаже позитивна роля на данните за изсветляване на икономиката за 2016 г.