ините и бизнесът се обявиха остро срещу новия закон за туризма, подготвен от икономическото министерство. Основните възражения са, че голям дял от туристическия данък, въведен от началото на 2011 г., ще отива за издръжката на нови държавни формации и чиновници с неясни функции и ефект.

Проектът предвижда да се учреди държавна фирма - "Българска туристическа организация" (БТО), която ще се занимава с реклама, маркетинг, изложения, ще поддържа национален интернет портал на бранша и т.н. Тя ще е със статут "държавно предприятие" - няма да разпределя печалба, ще разчита на бюджетни пари, никой няма да има право да блокира банковите й сметки. Правилата на Търговския закон за фалита също няма да важат за нея. Това означава, че хазната ще трябва да издържа държавното предприятие, дори то да се окаже ужасно губещо.

Бюджетната издръжка ще идва първо по линия на туристическия данък - 10% от приходите ще са за фирмата. Отделно в БТО ще постъпват и половината от събраните глоби по Закона за туризма. Туристическото предприятие ще допълва финансите си с проекти по различни донорски програми. А кабинетът ще му разрешава да тегли и заеми.

Отделно от тази фирма ще се създадат още шест "организации за управление" в няколко зони, на които ще бъде разделена страната според специфичните природни дадености, културни, исторически и архитектурни забележителности. Всеки туристически район ще си има собствено мото, лого и рекламна политика. За издръжката на чиновниците в тези организации ще отиват 20% от туристическия данък, събран от всяка община в съответния туристически район. Към отчисленията от данъка бюрократичните структури ще добавят приходи от собствена стопанска дейност, финансиране от еврофондове и др. В управлението може да участват представители на общините и на туристически организации.

Браншовите организации вече обявиха, че не одобряват идеята за БТО. Парадоксът е, че те от години искат министерството на туризма, а сега получават държавна фирма. "Ако проектът бъде приет в този вид, ще има тежки последици за туристическата индустрия. Кабинетът не спази обещанието си законът да бъде обсъден с всички организации, които имат отношение по въпроса. Целият бранш подкрепи зам.-министър Иво Маринов, но откакто той стъпи в МИЕТ, престана да защитава интересите на туризма", твърди Соня Колтуклиева, главен секретар на Съюза на инвеститорите в туризма.

Националното сдружение на общините (НСОРБ) също има сериозни забележки към проектозакона и не са съгласни туристическият данък да се харчи за нова бюрокрация. Идеята за райониране е стара и отхвърлена. "Сега пак тръгваме по пътя някой от София да чертае граници и да се опитва да усети температурата на бизнеса и интересите по места", коментира Гинка Чавдарова, шеф на НСОРБ. Юристи пък твърдят, че пренасочването на общински приходи за издръжка на държавни предприятия противоречи на конституцията и на Европейската харта за местно самоуправление.

Въпреки критиките обаче икономическото министерство не дава индикации, че смята да ревизира проекта.

Сметки

Общините сами определят размера на данък туризъм в границите, определени със Закона за местните данъци и такси. Според тях една нощувка може да се облага с между 0.20 лв. и 3 лв. в зависимост от населеното място и категорията на хотела. В София например се прилага максимумът от 3 лв., което е значително повече от нивото на туристическата такса през м. г. - 1 лв. В по-малките общини по морето пък данъкът е значително по-нисък - от 0.30 лв. до 0.50 лв. на нощувка. През 2009 г. например от туристическа такса в общинските бюджети влязоха около 13 млн. лв. Очакванията са въвеждането на данъка да вдигне постъпленията заради изсветляването на сектора. Някои общини, като например Кюстендил, обаче се оплакват, че за първите месеци на годината са събрали наполовина по-малко приходи от налога в сравнение със същия период на м. г.