Жилищните разходи са били свръхбреме за 17,9% от българите през 2018 г., сочат данни на европейската статистическа служба Евростат.
 
По този показател страната ни се нарежда на второ място в Европейския съюз след Гърция, където разходите по жилището са съставлявали свръхбреме за почти 40% от населението.
 
Евростат счита, че жилищните разходи са непосилни за домакинствата, когато делът им спрямо разполагаемите им доходи е от 40% нагоре.

Често жилищните разходи са най-голямото разходно перо за домакинствата. Когато те са високи или нарастват, може да наложат отлагането или отмяната на разходи за други основни нужди, пише Евростат.

През 2018 г. 9,6% от населението на страните членки на ЕС е заделяло от 40% нагоре от доходите на домакинството си за жилища. Но съществуват големи различия между отделните страни членки.

istock
istock

В 11 от тях под 6% от населението е живяло в домакинства, които се задъхват под бремето на жилищните разходи. Делът на домакинствата с подобни проблеми е бил най-нисък в Малта (само 1,7% от населението) и Кипър (2%).

Непроменени остават доходите на 45% от българите

За сметка на това в Румъния, Германия и Дания домакинствата, за които жилищните разходи са представлявали свръхбреме, са били от 10% нагоре.
 
Различията отразяват поне частично разликите в националните политики за социалните жилища или държавните субсидии и помощи, които се предоставят за жилищни нужди, отбелязва Евростат.

За повече финансови новини и други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook, за да не пропуснете нищо интересно от Pariteni.bg