Затова от КЕВР предлагат в Закона за социалното подпомагане да се запише, че: „Основни жизнени потребности“ са достатъчно храна, облекло и жилище, съобразно социално-икономическото развитие на страната, както и месечен минимум вода за питейно-битови нужди от 2,8 куб. м на едно лице“. Подзаконовите нормативни актове към Закона за социалното подпомагане да се изменят до 6 месеца от влиза в сила на този закон и така да се осигури право на помощ в размер, съответстващ на месечния минимум вода, предлагат от комисията.
Предложеният проект от друга страна води и до неизпълнение на решение на 44-то Народно събрание от 13.12.2019 г., с което е възложено на министъра на регионалното развитие и благоустройството да подготви и обяви за обществено обсъждане проект на Закон за ВиК, който да гарантира дългосрочното решение на проблемите в сектора, в това число социална поносимост на цените на ВиК услугите и въвеждане на водни помощи и др., пише още в становището.
Според регулатора идеята за разделяне на Комисията за енергийно и водно регулиране и обособяването на нова Комисия за регулиране на ВиК услугите (КРВКУ) е необосновано. „Никъде в публикуваните документи, вносителят не е представил мотиви, налагащи необходимостта от разделяне на регулатора. Не е изготвен анализ на разходите, които ще възникнат от обособяването на нова комисия, нито е извършен анализ на ползите и рисковете за сектора“, смятат от регулатора.
Според него липсва и анализ до какви ползи ще доведе предложеното ново окрупняване до 28 областни ВиК оператори. С Решение на министъра на регионалното развитие и благоустройството са определени обособени територии на общо 51 дружества, от които 29 държавни, 21 общински и 1 публично-частно партньорство, или извън областните дружества са 2 държавни и 21 общински.
До момента, след настъпило окрупняване са преустановили своята дейност общо 8 дружества – в общините Свищов, Ботевград, Кнежа, Стамболово, Севлиево, Кубрат и Димитровград и Белово, респективно продължават да функционират 15 дружества, извън областните ВиК оператори, които обслужват общо 17 общини.
При общо съществуващи 265 общини е видно, че предложеното задължително окрупняване на тези 17 общини няма как да доведе до съществени промени в капацитета и възможностите на съответните ВиК оператори – така, както постигнатото вече окрупняване не е довело до видими промени в капацитета и възможностите на съответните регионални ВиК оператори, категорични са от КЕВР.
istock
- Концепцията за задължителна консолидация на обособените територии до тези на административните области да бъде преосмислена. На всяка община следва да се гарантира право да излезе от договорни взаимоотношения с ВиК оператор, който трайно не изпълнява поетите ангажименти в договора, като в тези случаи съответната община трябва да има възможност да се присъедини към друга АВиК, респективно да влезе в договорни отношения с друг ВиК оператор.
- Законът да дава възможност един ВиК оператор да обслужва повече от една АВиК, въз основа на отделни договори и бизнес планове. По този начин ще бъде създадена конкурентна среда между публичните ВиК оператори, която ще допринесе до увеличаване на качеството на предоставяните ВиК услуги и инвестициите в сектора, в съответствие с решението на 44-то Народно събрание.
Предлагат промени в цената на водата
Регулаторът критикува и терминът „социална поносимост" на цената на ВиК услугите. В проектозакона е посочено, че комисията определя социална поносимост на цената на ВиК услугите за съответната административна област на базата на минимално месечно потребление на вода за питейно-битови цели и медианния доход на лице от домакинство по данни на Националния статистически институт на годишна база за съответния регион.
„КЕВР многократно е посочвала проблемите с прилагането на изискванията за социална поносимост на цените на ВиК услугите, както следва:
- Осигуряваните от Националния статистически институт (НСИ) данни за паричен доход на лице от домакинство по области са с високо ниво на грешка. НСИ посочва, че данните са прецизни само на ниво статистически район, който включва няколко области, в които функционират различни ВиК оператори, чиято специфика води до различни цени на предоставяните от тях ВиК услуги. В допълнение терминът „регион“ създава объркване.
istock
- Определянето на социалната поносимост въз основа на среден доход не премахва икономическите бариери пред достъпа до ВиК услуги за най-уязвимите домакинства (първите децилни групи), доколкото за тези групи разходът за ВиК услуги заема многократно по-висок дял от техните доходи спрямо средния".
Предвид горното, новият проект на ЗВиК не решава проблемите породени от прилагането на ограничението за социална поносимост при ценообразуването, заключват от КЕВР.
За повече финансови новини и други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook или Google News Showcase
Коментари
1