Соларните централи да се изграждат върху неизползвани терени, индустриални зони и покриви на сгради в градовете, където е и потреблението на енергия, а не върху плодородни земи. Европейските програми за финансиране на ВЕИ да се опростят по примера на съседна Румъния, за да има смисъл от тях. Система за нетно отчитане да се въведе за насърчаване инвестициите във фотоволтаици. Това са част от мерките, които предлагат от Българската асоциация на електротехниката и електрониката (БАСЕЛ).

Те очертават и четири от най-честите грешки, които България допуска.
 
Мит 1: Фотоволтаичните системи непременно трябва да са големи, за да има ефект
 
Доста хора вярват, че само големите фотоволтаични централи са икономически изгодни. Малките и средни системи върху покривите обаче са по-подходящи за домакинства и малки бизнеси. Те могат да покрият локалните нужди от електроенергия, без да изискват големи пространства и инвестиции. Покривните инсталации намаляват загубите на енергия при пренос и са и по-лесни за поддръжка.

Според д-р инж. Димитър Белелиев, председател на управителния съвет на БАСЕЛ, „голямото потребление на електроенергия е в градовете. Голямо производство в отдалечени места е неефективно поради натоварване на балансирането“. Πo дyмитe му у нас има твъpдe гoлeми пpoeĸти, ĸoитo дecтaбилизиpaт cиcтeмaтa. България би могла да се поучи от опита на Германия – там се изграждат малки, но повече на брой мощности. В Бавария неотдавна е открита най-голямата цeнтpaлa, с eдиничнa мoщнocт 50 мегавата. По същото време у нас, в c. Aпpилци започва работа цeнтpaлa c 400 мeгaвaтa мoщнocти.

Държавата да дава пари сами да си произвеждаме ток

Мит 2: Фотоволтаичните централи трябва да се изграждат върху плодородна земеделска земя
 
Друг мит е, че понеже фотоволтаичните паркове са приоритет, те може да се изграждат и върху земеделски площи. Използването на плодородна земя за соларни инсталации унищожава природата и противоречи на устойчивото развитие. По-добре е слънчевите централи да се градят на неизползвани терени, индустриални зони или покриви на сгради, или да се търсят решения за съчетаване на селскостопанска дейност с производство на електроенергия.
 

istock
istock

Мит 3: Европейските програми за финансиране на ВЕИ в България са достъпни и опростени
 
Според инж. Белелиев програмите за подпомагане на домакинствата и бизнеса за фотоволтаични инсталации са сложни, с ред изисквания и условности. България би могла да се възползва от практиката в съседна Румъния. Там онлайн търговете приключват за броени минути, а  одобрените кандидати получават ваучери, с които „отиват“ при инсталатори. Така финансовата тежест по европейските проекти се прехвърля от домакинствата към фирмите, които изграждат централите.
 
Мит 4: Въвеждането на система за нетно отчитане е сложно
 
В България съществуват ограничения за връщането на електрическата енергия в мрежата. Едно от решенията е въвеждане на система за нетно отчитане (нет метеринг). Тя ще позволи на собствениците на фотоволтаични инсталации да компенсират излишната енергия, произведена през деня, с енергия, използвана от мрежата през нощта.

Погрешно се смята, че внедряването на такава система е сложно. „Нет метерингът е може би най-важната мярка за стимулиране на потребителите да инвестират във ВЕИ. Повечето държави от Европа са въвели тази система. Тя не само намалява енергийните разходи на домакинствата, но и помага за стабилизиране на мрежата“, пояснява инж. Белелиев. От БАСЕЛ съветват при избора на соларна система първо да се анализират енергийните нужди на домакинството или бизнеса, а след това да се инвестира в сертифицирани продукти с гаранция и поддръжка.
 
За повече финансови новини и други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook  или Google News Showcase