Пестим 50 лв. от сметката за отопление с нови мерки

Обновяването на многофамилни жилищни сгради до клас В ще доведе до намаляването на средната сметка за отопление на двустаен апартамент от 65 кв. м от 156 на 107 лв.

Това може да доведе до изваждането на домакинства, попадащи в групата на застрашените от енергийна бедност.

Това предвижда проект за дългосрочна национална стратегия за подпомагане обновяването на сградния фонд до 2050 г., която е разработена от Министерството на енергетиката.

Според прогнозите изпълнението на стратегията ще създаде и 17 600 нови работни места за периода 2021-2030 г. и ще доведе до допълнителен годишен ръст на БВП от 557 млн. лв. към 2030 г.

Освен това основното обновяване на сградите повишава стойността на имотите в тях с 10% до 15%.

Примерен разчет на енергоспестяващите мерки за еднофамилна жилищна сграда с монолитна конструкция и площ на кондиционирания обем от 195 кв. м сочат, че средната спестена първична енергия ще достигне близо 249 kWh на квадратен метър годишно, а спестените въглеродни емисии - 56,3 кг. на кв. м годишно. Необходима инвестиция е 246 лв. на кв. м. без ДДС.
 
Разчетите за 8-етажен панелен жилищен блок с площ на кондиционирания обем 3800 m2 показват спестена първична енергия от близо 246 kWh на кв. м годишно, спестени въглеродни емисии от 55,6 кг. на кв. м годишно и необходима инвестиция от 155,40 лв. на кв. м без ДДС.

60% от жилищния фонд в страната и близо 17% от нежилищния трябва да бъдат обновени до 2050 г. , пише още в проекта.

Очаква се това да доведе до спестяването на 7329 GWh енергия годишно, а необходимите инвестиции за периода от 2021 до 2050 г. възлизат на близо 26,8 млрд. лв.

Голяма част от жилищните сгради са построени в години, когато липсват нормативни изисквания за енергийна ефективност, посочват експертите в стратегията. Над половината от обитаваните жилищни сгради са построени през периода 1960-1989 г., когато изникват повечето панелни и стоманобетонови сгради. 34% от обитаваните жилища са изградени преди 1960 г.

Ще тръгне ли отново безплатното саниране

Само 7% от жилищните сгради у нас са построени между 1990 и 1999 г., а след 2000 г., когато влизат в сила завишени изисквания за енергийна ефективност, са въведени в експлоатация останалите 7% от жилищните сгради.

Сградите с лоши енергийни характеристики (класове Е, F и G) представляват 91% от необновените сгради у нас, като 18% са от клас G (с разход на първична енергия над 435 kWh/m2 год.), 34% са от клас F (с граници от 364 kWh/m2 год. до 435 kWh/m2 год. първична енергия), а 39% са от клас Е (с граници от 291 kWh/m2 год. до 363 kWh/m2 год. първична енергия).

Разходът за отопление е основният разход на енергия в жилищните сгради с почти 80% от базовата енергия и 64% от реално потребената, сочи анализът. Централното топлоснабдяване, което е най-ефективната форма на отопление, съставлява само 18% от общото потребление на енергия и делът му продължава да намалява поради отказ на абонати.

Проектът за стратегия поставя за цел чрез разширение на топлопреносните мрежи до 2025 г. да бъдат присъединени 1875 GWh/г нови потребители на топлинна енергия от централизирани системи във всички сектори, от които 1142 GWh/г топлинна енергия чрез разширения на съществуващи или нови топлофикационни мрежи.

Делът на електрическата енергия в общото енергийно потребление е 45%, а на твърдите горива - 36%, като те на практика са без алтернатива за домакинства с ниски доходи. Газифизираните жилища са едва 2,3% при среден дял от 39% в ЕС.

Безвъзмездна финансова помощ за енергоспестяващите мерки по системите за отопление, вентилация и топла вода ще се отпуска само за общите части на сградите, а дейностите в жилищата ще се финансират изцяло от собствениците им, предвижда проектът. За да се изпълнят мерките по сградните инсталации, ще е необходимо съгласието на 100% от собствениците на апартаментите в жилищните сгради.

Необходимите инвестиции са разделени на четири периода от 2021 до 2050 г. и възлизат общо на близо 26,8 млрд. лв. Според плана между 2021 и 2025 г. ще са необходими 1,5 млрд. лв., или малко над 317 млн. лв. на година.

Сред възможните източници за финансиране са европейски средства като ОП "Региони в растеж", програмата "ИнвестЕС", Планът за инвестиции за устойчива Европа, който е инвестиционният стълб на европейската "Зелена сделка" и има за цел да мобилизира най-малко 1 трилион евро частни и публични инвестиции в устойчиви проекти през следващото десетилетие чрез бюджета на ЕС, Европейският фонд за енергийна ефективност.

За повече финансови новини и други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook, за да не пропуснете нищо интересно от Pariteni.bg