Излишъкът на електроенергия от фотоволтаичните паркове е предизвикателство, което може да бъде преодоляно чрез ефективни решения за съхранение на енергия. Това каза д-р инж. Иван Желязков, член на Управителния съвет на Научно-техническия съюз на енергетиците в България и заместник-председател на Съвета на директорите на Централна енергоремонтна база (ЦЕРБ), в интервю за БТА по повод излишъците на електроенергия, които се получават в слънчеви дни, което води до отрицателни цени на тока на енергийната борса.

По думите му литиево-йонните батерии могат да поемат излишната енергия, произведена през слънчевите дни, и да я съхраняват за последваща употреба. Според него това не само ще стабилизира електроенергийната система, но и ще предотврати отрицателните цени на борсата, като предостави възможност за използване на съхранената енергия в моменти на недостиг.

Всяка една соларна система над 100-200-300 кВт (киловатa) за домакинствата или в индустрията трябва задължително да е с изградена умна мрежа (smart grid) от батерии. И това трябва да се регламентира чрез закон. В България, за съжаление, няма законови разпоредби за батерии. Това е първото, което трябва да се направи – промяна в законодателството. Втората стъпка е намаляване на административната тежест. 
 
Smart grid системите са автоматизирани, предсказуеми и дават енергийна сигурност. Те използват облачни решения и AI (изкуствен интелект). Във всяка секунда следят производството и потреблението и "казват" кога да се акумулира и кога да се отдава енергия. В умното управление на батерийните системи и мрежите е бъдещето на енергетиката.

Д-р Желязков изтъкна, че в умното управление на батерийните системи и мрежите е бъдещето на енергетиката. Внедряването на система от батерии за съхранение на енергия в България е реалистично в рамките на следващите 2-3 години. Или поне така се надяваме ние в енергийната индустрия.

За всеки ли е изгодно да си сложи слънчев панел

В България се предлагат различни решения за съхранение на енергия. Има няколко пилотни проекта, които показват ефективността на тези системи. В Централна енергоремонтна база (ЦЕРБ) например още преди 3 години изградихме батерийна система от 100 кВт и намалихме потреблението си с 30-40 процента. Миналата година на Международния технически панаир в Пловдив разработката ни за мрежови батерийни системи за съхранение на енергия от възобновяеми източници получи златен медал за иновация. BESS (батерийна система за съхранение на енергия) бяха закупени основно от компании в сферата на логистиката. На финалната права сме в преговорите за тези батерийни системи от фирми и домакинства в Гърция, Албания, Македония, Сърбия, Румъния. И други фирми в България предлагат системи от батерии, които променят начина, по който бизнесът и домакинствата се снабдяват с електроенергия, обясни експертът.

Над 400 ВЕИ фалират до месец с новите цени за тока
Darikfinance

По думите му цените на литиево-йонните батерии зависят от капацитета и специфичните изисквания на един проект. В глобален план цените намаляват с всяка година поради мащабната продукция и технологичния напредък. В момента средната цена е около 200-300 евро на киловатчас. Но за да се даде на един потенциален клиент точна цена, трябва да е ясно например дали е с вграден инвертор, има ли климатизация и пожарогасене, каква мощност се търси (гледат се между 5 и 10 показателя). Важна особеност е и дали присъединяването ще бъде на ниско (220-380 волта) или на средно напрежение (400 волта - 35 киловолта).
 
Той посъветва хората, които търсят доставчик на батерийни системи, да не правят избор само на база цена, а да проучат фирмата, която ги предлага и инсталира, опита и репутацията й, възможностите за гаранционно обслужване и сервиз (стандартът за гаранциите за системите от батерии е 10 години, но има и такива с 15-годишна гаранция). Важното е да се идентифицира необходимостта и на тази база да се подбере решение с качествено оборудване. Ако цената е най-ниската, системата от батерии ще има минимален срок на експлоатация. А в енергетиката евтините решения не гарантират енергийна сигурност.

Оловните батерии са по-евтини за производство и са надеждни в условия на стабилно натоварване, но имат по-ниска енергийна плътност, по-кратък живот – 1200 до 1500 цикъла и по-бавно зареждане в сравнение с литиево-йонните батерии. Литиево-йонните батерии са по-леки, имат по-дълъг живот, по-висока ефективност и са по-подходящи за приложения, изискващи бързо зареждане и разреждане. Те балансират мрежата отлично, изграждат пикове в потреблението, подобряват мощността при присъединяване на ВЕИ. Системите от литиево-йонни батерии са от по-ново поколение и отговарят в по-голяма степен на съвременните технологични изисквания, допълни д-р инж. Иван Желязков.

За повече финансови новини и други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook  или Google News Showcase