България на практика не разполага с време за борба с безводието, една трета от територията на страната страда от този проблем и не може да разчитаме единствено и само на това, че скоро ще падне дъжд. Това заяви в интервю за БГНЕС доц. д-р Борислав Великов, бивш председател на Народното събрание и член на Управителния съвет на Българската асоциация по водите (БАВ).
Той е категоричен, че трябва да се създаде единен орган за управление и стопанисване на водните ресурси, защото в момента тяхното управление е разпръснато в пет министерства и подчинените им агенции. „Това разводнява нещата, губи се отговорността и в крайна сметка се губи вода“, подчерта доц. Великов и добави, че може би няма политическа воля за създаването на такъв орган. Борбата с безводието предполага и наличието на едно стабилно правителство и политици, които не се сещат за този проблем само преди избори, както е в момента.
Според него в средносрочен план трябва да се прецени кои са най-важните язовири за страната: кои трябва да се ремонтират и кои да се построят. „Построени се много язовири, като „Пловдивци“, но той не работи, защото няма магистрален водопровод. „Луда Яна“ е построен и не работи както трябва, „Черни Осъм“ също“, посочи доц. Великов.
Той припомни, че преди 12 години Световната банка е излязла с доклад, в който се казва, че за да се решат проблемите със загубата на вода в страната са необходими 12 млрд. лв. към онзи момент. От тези 12 млрд. лв. се предвиждаше 30-40% да дойдат от ЕС, а останалите от националния бюджет.
istock
Как може да оспорим сметката за вода
Доц. Великов вижда проблем и със законодателната база. „Това лято излезе петият вариант на този закон, който в действителност решава някои проблеми за качеството на услугите във водния сектор. Но там има и много големи недомислици с така нареченото консолидиране на териториите на България, така че във всяка област да има един ВиК оператор“, посочи доц. Великов.
Това означава, че, ако в някоя област, например, Ловешка, има някое друго общинско предприятие, като в Троян, то трябва да се откаже от своите активи. Това фактически ще доведе не само до загуба на активи, но и до влошаване на качеството на предлаганата услуга. Затова не е случайно, че и гражданите са готови да протестират срещу подобен тип мерки. „Така не се правят закони, още повече, че подобно нещо не е и изискване на ЕС“, добави доц. Великов.
istock
На първо място трябва да се концентрираме върху онези 20% от течовете, които дават 80% от загубите. „Като намалим 20% от течовете, които дават 80% от загубите, така ще намалим общите загуби. За България те се преценяват, че са около 60%, а за София – 50%, но на много места са 70%. Представете си водата тръгва от язовира със 100 литра в секунда и до крайния потребител стигат 20 литра“, заяви експертът.
Оказва се, че у нас има и проблем с кражбата на вода. Така например, само в Ловешка област, според едно изследване, има над 1000 незаконни включвания. „Така водата не стига до хората, които си плащат. Т.е. освен физически течове има и кражби, които трябва също да се ликвидират като проблем“, заяви доц. Великов.
За повече финансови новини и други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook или Google News Showcase
Коментари
0