За никого не е тайна, че българинът не обича да прави застраховки освен задължителната Гражданска отговорност за автомобилистите, пък ако може, гледа да мине и без нея.

Но на фона на общия спад на застрахователния пазар, който тече вече четвърта година, животозастраховането показва известно събуждане. През 2012 г. по предварителни данни премийните приходи на сектора възлизат на 261,6 млн. лв., което е ръст от близо 7% на годишна база.

Не е ясно какво движи ръста на пазара, но тази година той може би ще продължи и по една прозаична причина - след като лихвите по влоговете се облагат с данък, може би хората ще се замислят дали да не се насочат към някои типове застраховки, които имат спестовен характер, смятат експерти. При тях данъчното облагане е уредено по различен начин, като потребителят има възможност да се спаси от налога.

При животоосигуряването се покриват рискове, които засягат живота и здравето на човека. Полицата може да бъде чисто рискова, един вид “човешко каско”. При нея срещу по-малка премия клиентът получава по-голямо покритие при настъпване на някой от включените рискове.

С тези средства той или неговите наследници могат да посрещнат разходите при евентуално заболяване или смърт, както и допълнителни рискове.

Този тип застраховки се правят обикновено за срок от поне 5 години. Премиите се плащат еднократно или периодично, като при изтичане на срока те не се връщат на застрахования. Допълнителните покрития са много различни, като могат да включват разходи за болнично лечение дори по целия свят.

Тези застраховки могат да имат и спестовна, и инвестиционна част. По този начин в добавка към рисковото покритие се акумулират средства, които се изплащат след изтичането на срока на застраховката.

Така, ако се случи нещо с живота на застрахования преди изтичането на срока, неговите наследници ще получат цялата сума, без да се внасят дължимите вноски. Но няма да придобият инвестиционната доходност.

Има и “бонуси”. Например, при настъпване на смърт заради пътнотранспортно произшествие застрахователната сума може да се увеличи до троен размер. Всичко зависи от договора. Освен това при настъпване на трайна неработоспособност над 50%, застрахованият получава пълното покритие по полицата и без да се налага да внася дължимите премии за останалия срок на покритие.

Животозастраховането ползва и известни данъчни преференции - годишната данъчна основа се намалява с направените лични вноски в общ размер до 10%. Но за допълнителните покрития няма данъчни облекчения.

Дали да вадим парите от банка и да правим застраховка? Решението не е толкова просто и има няколко неща, които трябва да се знаят предварително.

Минималният срок на застраховката обикновено е 5 години, а максималният - 35 години.

Въпреки че стандартният продукт е за пълнолетни лица, има и детски застраховки - те се правят на името на детето, като след навършване на пълнолетие то получава застрахованата сума.

Компаниите традиционно имат изискване при сключване на полицата лицата да не са над определена възраст - 64-65 години. Освен това при изтичане на срока  също не трябва да са по-стари от 70-75 години.

Ако ползвателят на застраховката реши да изтегли парите по нея преди изтичане на срока  - т.нар. откупуване, това може да стане след втората година, но размерът на откупната стойност е по-нисък, отколкото е натрупано.

Стойността му зависи от конкретния договор и застраховател. Той достига застрахователната сума чак през последната година. Но изплатените по време на нейния срок обезщетения не се облагат.

Така че е добре да се изчака падежът и тогава застраховката да се осребри.

Но ако по време на нейния период на действие е ползвано данъчно облекчение, трябва да се плати данък от 12% върху частта, за която е ползвано. Така данъчната преференция на практика се губи. Но ако периодът е по-дълъг от 15 години и е ползвано данъчно облекчение, данъкът е само 7%.

“Предимствата да спестяваш чрез застраховка са спорни. От една страна, има данъчни преференции, но и неудобство. Особено в години на криза, когато не знаеш в кой момент ще ти потрябват пари”, казва Румен Гълъбинов, застрахователен експерт.

“Трябва да дочакаш падежа, а той е дълъг. Докато при депозита можеш да предвидиш времето”, обяснява той.

Гълъбинов е скептичен и за инвестиционния доход, защото според него фонд мениджърите, които инвестират математическия резерв по застраховките, трудно могат да постигнат по-висока доходност, отколкото съответните отдели на банките.

Затова и в повечето договори на животозастрахователите доходността от инвестиции не е гарантирана, а пожелателна величина. Докато при депозита минималната доходност е гарантирана.

Все пак при животозастраховките има и морален въпрос.

“Рисковата част мотивира хората да помислят за своите близки и наследници. Ако се случи неблагоприятна ситуация - те ще имат средства, с които да посрещнат разходите. Друг е въпросът дали в днешно време хората са съпричастни към съдбата на близките си”, заключава Гълъбинов.