Трудно е да кажеш „не“, когато близък роднина или добър приятел те помоли да станеш поръчител по негов заем. И така от услужливост и добронамереност, човек лесно може се окаже поръчител по „лош кредит“. Следва запор на заплатата или на цялата банкова сметка. Юристи съветват как да защитим правата си в подобна ситуация.

На първо място трябва да се знае, че запор на банкова сметка и запор на трудово възнаграждение са две различни неща, посочва адвокат Милена Миткова. В първия случай се запорира банковата ви сметка, без значение откъде са сумите в нея. Запорът може да бъде вдигнат, ако парите в сметката попадат в несеквестируемите такива, например остатъка от заплатата ви.

Във втория случай се запорира самата ви заплата чрез запорно съобщение до работодателя ви. След като има такова, удържат ви от заплатата и ги превеждат на ЧСИ. Следва да проверите дали запорът върху банковата ви сметка е вдигнат. Ако не е, пуснете молба за вдигането му. Така, ако очаквате транзакция на други пари, те няма да ви бъдат взети.

Когато ЧСИ не е запорирал заплатата, а банковата ви сметка, трябва бързо да решите въпроса, подчертава експертът. За целта е необходимо да вземете разпечатка от банковата си сметка, от която е видно от кого и на какво основание са постъпилите в нея суми. Вземете си трудовия договор или служебна бележка от работодателя ви с нетния размер на месечното ви трудово възнаграждение.

Пуснете молба до ЧСИ да бъде вдигнат запора от сметката ви и да ви бъде наложен запор на трудовото възнаграждение, съобразно неговия размер. Ако нетното ви трудово възнаграждение е под минималната работна заплата, ЧСИ не може да го запорира. Ако е над минималната работна заплата, удържа се само една част, като размера й зависи от това колко е заплатата ви и дали имате деца.

Адвокат Румена Симеонова допълва, че осъжда не самият ЧСИ, а някой друг, който се явява взискател по делото при съответния ЧСИ. Тя обаче е категорична, че не е възможно цялата заплата да бъде запорирана. Запорирана може да бъде банковата сметка и каквото и да влезе там, не може да бъде изтеглено.

Спокойно и уверено отидете при съответния ЧСИ и му кажете, че следва да вдигне наложения запор поне до размера на несеквестируемия доход по реда на чл.446 от ГПК. Напишете и молба с това искане, за да може той да документира причината, по която ще го направи. Ако не се случи – просто прехвърлете заплатата си в друга банка. Направете го възможно най-бързо.

От друга страна, възможно е да е настъпила и перемпция през това време, но, за да се установи това, е нужна компетентна помощ. В българското право уредба на перемпцията се съдържа единствено в нормата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, в който текст законодателят предвижда прекратяване на изпълнителното дело поради бездействие на взискателя да иска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години от последното изпълнително действие.

След като ще комуникирате с ЧСИ чрез писма, пращайте ги по пощата с обратна разписка, съветва Миткова. Цената е около 1,70 лв. на писмо. Прочетете на спокойствие какво трябва да извадите като документи, приложете ги към молба до ЧСИ и му я изпратете с обратна разписка. Така ще успеете да свалите запора на сметката си и ще остане този на заплатата.

Ето и разпоредбата, отнасяща се до това, каква обща сума месечно може да ви бъде удържана от съдебни изпълнители – чл.446 ГПК:

(1) Ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чийто размер е над минималната работна заплата, може да се удържа само:

1. ако осъденото лице получава до 300 лв. месечно – една четвърт част, ако е без деца, и една пета, ако е с деца, които то издържа;

2. ако осъденото лице получава от 300 до 600 лв. месечно – една трета част, ако е без деца, и една четвърт, ако е с деца, които то издържа;

3. ако осъденото лице получава от 600 до 1200 лв. месечно - една втора част, ако е без деца, и една трета, ако е с деца, които то издържа;

4. ако осъденото лице получава над 1200 лв. месечно – горницата над 600 лв., ако е без деца, и горницата над 800 лв., ако е с деца, които то издържа.

(2) Месечното трудово възнаграждение по ал. 1 се определя, след като се приспаднат дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски.